О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 340
гр. СОФИЯ , 07.07.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 179/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
И. Г. К. е обжалвал определението на Благоевградския окръжен съд № 586 от 07.03.2011г. по ч. гр.д.№ 738/2010г.
С това определение е потвърдено определение на Районен съд Разлог № 3095 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 869/2004г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от И. Г. К. против [община], И. К. Д. и К. И. Д. искове с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и чл.97 ал.1 ГПК /отм./
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответниците не са подали отговор по реда на чл. 276 ГПК.
С обжалваното определение Благоевградският окръжен съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от провеждане на иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за целия имот № 160156, който е прехвърлен от [община] на И. К. Д., а той го е прехвърлил на К. И. Д., защото ищецът не твърди, че неговата наследодателка А. К. е била собственик на целия имот. От друга страна твърденията , че частта от 0.113 кв.м. от имот № 160156 попада в зона по чл.19 ЗСПЗЗ, в която се включват подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, но невъзстановени земи изключва правния интерес от установяването на право на собственост към минал момент, защото този иск цели да разреши спор за материално право между правоимащи лица във връзка със земеделската реституция, каквито претенции ответниците не са заявявали. С оглед недопустимостта на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ съдът е приел, че са недопустими поради липса на правен интерес и исковете по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за прогласяване нищожността на договорите за замяна и продажба, сключени между ответниците.
В изложението за допускане на касационното обжалване , инкорпорирано в самата частна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на ЗСПЗЗ , както и по процесуалноправен въпрос за приложението на чл.7 ГПК и в противоречие с ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК. Конкретните правни въпроси, свързани с тълкуване на приложимата за разглеждане на спора правна норма , обусловили решаващите изводи на съда с оглед твърденията на страните и установените фактически обстоятелства не са формулирани. Съгласно разясненията, дадени в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Развитите доводи за неправилна квалификация на иска , не могат да породят съмнение за недопустимост на обжалваното определение поради разглеждане на непредявен иск, защото въззивният съд е квалифицирал иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, точно каквото основание се поддържа и от касатора по иска за собственост, а по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ съдът е квалифицирани исковете за прогласяване нищожността на договорите между ответниците. Останалите доводи, свързани с необсъждане на всички събрани по делото доказателства във връзка с обосноваването на правния интерес не са относими в производството по чл.288 ГПК доколкото са изложени съображения за неправилност на определението, а не са формулирани правни въпроси като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на на Благоевградския окръжен съд № 586 от 07.03.2011г. по ч. гр.д.№ 738/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: