О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
София 06.07.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1761/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. В. от В. и [фирма], В., подадена от пълномощника им адвокат А. П., срещу въззивно решение №637 от 10.07.2010 г. по гр. дело №161/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е отменено решение №578 от 09.10.2008 г. по гр. дело №1146/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд и по предявените от К. за у. на и., п. от п. д. срещу касаторите искове с правно основание чл.28 ЗОПДИППД са отнети в полза на държавата апартамент, 4/6 идеални части от приземен етаж на къща,4/6 идеални части от две масивни постройки – магазини, 4/6 идеални части от масивна едноетажна сграда – гараж, находящи се във В., 25 дружествени дяла от капитала на [фирма], сумите 458.16 лв.,905.69 евро, 1 188 лв., 588.92 лв., лек автомобил „**** 106” и лек автомобил „***”. Въззивният съд е приел, че указанията на ВКС с решение №89 от 29.01.2010 г. по гр. дело №717/2009 г., III г.о., дадени по реда на чл.294, ал.1 ГПК, са задължителни за него. Според тези указания критерият на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД се отнася до придобитото имущество като цяло през проверявания период, а не до всяка отделна имуществена единица. Стойността е сборна, но е пазарната, реално съобразена към момента на придобиване на процесната движимост или недвижимост, а стойността на парите е номиналната. По аргумент от чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД същата величина съставлява сбор от стойността на придобитото, относима и съпоставима към една друга обективна, подлежаща на конкретна преценка и доказване величина, а именно доходите от законен източник към съответния момент на придобиване, на базата на съотношение в брой минимални работни заплати за страната. Общата стойност на придобитото имущество по пазарни цени от Р. Д. В. за процесния период е 97 574.43 лв. или 739.25 минимални работни заплати. Доходите му от законен източник за същия период са 24 993 лв. или 204.03 минимални работни заплати. Според въззивния съд от показанията на свидетелите по делото не може да се направи обоснован извод точно какви суми е получавал Р. Д. В. по време на престоя си в чужбина и дали е успял да спести някакви средства, за да ги вложи в придобитото имущество.
Ответникът по касационната жалба К. за у. на и., п. от п. д., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК относно това дали стойността на придобитото имущество трябва да бъде преценявана като значителна според абстрактно определени понятия като „пазарна” или „справедлива пазарна” цена или според действителната обща воля на страните по придобивните сделки, установена по делото, включително и със свидетелски показания, както и допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва получаването на доходи в чужбина. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са три съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №637 от 10.07.2010 г. по гр. дело №161/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. Вторият повдигнат въпрос е правноирелевантен, тъй като въззивният съд е приел в съответствие с трайно установената съдебна практика, че е допустимо със свидетелски показания да се доказва получаването на доходи в чужбина, но от показанията на свидетелите по делото не може да се направи обоснован извод точно какви суми е получавал Р. Д. В. по време на престоя си в чужбина и дали е успял да спести някакви средства, за да ги вложи в придобитото имущество. Първият повдигнат въпрос обуславя крайното решение. Представените обаче три съдебни решения не са постановени по искове с правно основание чл.28 ЗОПДИППД, поради което с тях не може да се установи противоречивото му решаване от съдилищата. Освен това правилно въззивният съд е приел, че указанията на ВКС по повдигнатия въпрос, дадени с решение №89 от 29.01.2010 г. по гр. дело №717/2009 г., III г.о. по реда на чл.294, ал.1 ГПК, са задължителни за него. Това решение на ВКС е постановено по реда на чл.290 ГПК. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №637 от 10.07.2010 г. по гр. дело №161/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.