О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр. София, 07.05..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 246/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 568 от 08.12.08г., постановено по гр.д. № 769/08г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение № 161 от 28.05.08г. по гр.д. № 76/08г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. С. П. против Ц. В. Н., Е. К. Н. и И. К. И. иск за делба на урегулиран поземлен имот ХV-2811, 2810 в кв.15 по плана на гр. С.. П. е, че дворното място е съсобствено между страните, но че предявеният иск за делбата му е неоснователен, тъй като в него са построени две жилищни сгради, едната от които е собственост на ищеца, а другата – на ответниците и същото има характер на обща част по смисъла на чл.38 ЗС, неподлежаща на делба.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. С. П. от гр. С. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос – за допустимостта на делба на съсобствен урегулиран поземлен имот, в който съсобствениците притежават в самостоятелна собственост отделни сгради, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на незадължителна практика на ВС и ВКС следва де се прецени дали не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. По отношение на първия поставен въпрос обжалваното решение с нищо не противоречи на представеното от жалбоподателя Р № 504 от 24.11.96г. по гр.д. № 376/96г. на ВКС, І г.о., тъй като с него е разгледан друг случай, а именно когато с последващо изменение на дворищнорегулационния план от общия съсобствен парцел ****а образувани два нови парцела и личните сгради попадат във всеки от тях. В настоящия случай такова изменение на плана не е установено да е налице, поради което позоваването на това решение е неоснователно.
Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай касатортът не е изложил никакви доводи в посочените насоки, а само е цитиран законът, поради което касационно обжалване не следва де се допуска и на това основание. В допълнение следва да се отбележи, че във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и съществува изобилна съдебна практика, поради което разглеждането на настоящия спор от ВКС няма да допринесе с нищо за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от А. С. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски в настоящото производство в размер на 400 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 568 от 08.12.08г., постановено по гр.д. № 769/08г. на Великотърновския окръжен съд.
О с ъ ж д а А. С. П. от гр. С. да заплати на Ц. В. Н., Е. К. Н. и И. К. И. , тримата от гр. С. сумата 400лв./четиристотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: