О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр. София, 13.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1394/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. В. и Д. А. Д. от гр. С. срещу въззивно решение от 17.07.09г., постановено по гр.д. № 109/08г. на Софийския градски съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решението от 20.08.04г. по гр.д. № 9138/02г. на Софийския районен съд, 44 с-в, поправено с решение от 04.11.05г. по същото дело, с което е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на Н. А. В. и Д. А. В. , че Д. Г. М., В. Г. М. , Г. А. М. и М. А. М. са собственици на УПИ ХХІІІ-138 от кв.206А по плана на гр. С., м.”П”.
По делото е установено, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищците в първоинстанционното производство Г. М. К. Същият е бил отчужден от него по реда на ЗПИНМ/отм./ за строителство на жилищен блок А1, в които ответниците са обезщетени с два апартамента със заповед по чл.100 ЗТСУ/отм./, като със заповед на кмета на С. община о.. отчуждаването на имота е отменено на основание чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони. За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че отмяната на отчуждаването е извършено законосъобразно, тъй като искането е направено в законния срок от наследниците на бившия собственик, които са възстановили полученото парично обезщетение и доколкото мероприятието, за което е отчужден имотът, към момента на влизане на реституционния закон в сила не е било започнало (същото не е започнало и понастоящем) и от него може да се обособи самостоятелен парцел. Прието е също, че учреденото в полза на ответниците право на строеж върху два апартамента в блок А1 се е погасило на 26.03.1996г., тъй като не е било реализирано в петгодишния срок по чл.67 ЗС от издаването на разрешението за строеж.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 6/06г. на ОСГК на ВКС и че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали правото на строеж в полза на касаторите е погасено и за тълкуването на нормата на чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., като и по въпроса за тълкуването на изключението от нормата на чл.67, ал.1 ЗС, във вр. с § 11 от ПР на ЗУТ, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Съгласно тези разпоредби на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай касаторите не са посочили конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото, които в посоченото тълкувателно решение са решени по друг начин, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Независимо от казаното, доколкото в случая въззивният съд е извършил косвен съдебен контрол върху акта за отмяна на отчуждаването на имота, както по отношение на неговата валидност, така и относно неговата материална законосъобразност, се налага изводът, че противоречие на обжалваното решение с дадените в ТР № 6/06г. на ОСГК на ВКС, т.4 задължителни разяснения не е налице.
Второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая никакви доводи в посочените насоки не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че и това основание допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от Н. А. В. и Д. А. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение 17.07.09г., постановено по гр.д. № 109/08г. на Софийския градски съд, ВО, 2б с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: