О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр. София,04.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2219/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 112 от 31.03.2015 г., постановено по в. т. д. № 45/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 242 от 02.12.2014 г. по т. д. № 32/2014 г. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която са отменени на основание чл.74, ал.1 ТЗ решенията от 09.06.2014 г. на общото събрание на съдружниците в [фирма] за изключване на съдружниците Й. В. Й. и Х. К. Р., за поемане от останалите съдружници по 6 дяла от капитала на дружеството, всеки по 10 лв., равняващи се общо на 60 лв., и на 10 дяла от капитала на дружеството, всеки по 10 лв., равняващи се общо на 100 лв., от съсобствениците на общия дял от капитала на дружеството, и за приемане на промени в дружествения договор в съответствие с взетите решения за изключване на съдружници, за прекратяване на членството на съдружници, за поемане и разпределение на освободените дружествени дялове, и са присъдени разноски на ищците Й. Й. и Х. Р..
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част като неправилно поради необснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът навежда оплаквания срещу изводите на въззивния съд, че съдружниците, чието изключване е включено в самостоятелни точки от дневния ред на общото събрание, могат да гласуват при вземане на решението за изключване на друг съдружник и че отстраняването от гласуване на всички съдружници, предложени за изключване на едно и също основание, води до незаконосъобразност на взетите от общото събрание решения. Излага аргументи, че общият интерес на предложените за изключване съдружници предполага всеки от тях да гласува „против” изключването на останалите, като по този начин се блокира постигане на изискуемото от дружествения договор и от закона единодушие при вземане на решението за изключване на съдружник. Поради това счита, че неотстраняването от гласуване едновременно на всички предложени за изключване съдружници противоречи на смисъла и на целта на разпоредбата на чл.137, ал.3, пр.2 ТЗ – да не се допуска недобросъвестно упражняване и злоупотреба с правото на глас в общото събрание в случаите, когато съдружникът и дружеството имат разнопосочни интереси.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд е разрешил значимия за изхода на делото правен въпрос за приложението на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ в хипотезата на изключване на повече от един съдружник на едно и също основание, при провеждане на едно общо събрание на съдружниците в О., в частност и за начина на формиране на единодушие за вземане на решение за изключване на съдружник /дали в този случай не гласува само изключваният съдружник или не гласуват всички предложени за изключване и заинтересовани съдружници/, в противоречие с формираната при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ практика в решение № Ф138/28.11.1996 г. по ф. д. № 161/1996 г. на ВКС, V г. о., решение от 12.03.2007 г. по гр. д. № 819/2006 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 383/06.10.1998 г. по гр. д. № 194/98 г. на ВКС, 5 чл. състав, и решение № 2033/29.12.2001 г. по гр. д. № 663/2001 г. на ВКС, V г. о.
Ответниците по касация Й. В. Й. и Х. К. Р., двамата от [населено място], изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 17.06.2015 г. Претендират разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението по т. д. № 32/2014 г. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която на основание чл.74, ал.1 ТЗ са отменени решенията от 09.06.2014 г. по т.1, т.4, т.7 и т.8 от дневния ред на общото събрание на съдружниците в [фирма] за изключване на съдружниците Й. В. Й. и Х. К. Р. на основание чл.126, ал.3, т.4 ТЗ – поради невнасяне на допълнителни парични вноски, за поемане на дяловете на изключените съдружници от останалите съдружници в дружеството и за приемане на промени в дружествения договор на дружеството в съответствие с взетите решения за изключване на съдружници и за разпределение на освободените дружествени дялове, Пловдивски апелативен съд е приел, че решенията са взети в нарушение на чл.7, ал.6 от дружествения договор на „Д. – Х.”, предвиждащ решенията за изменение и допълване на дружествения договор, за приемане и изключване на съдружник и за разпределение на дружествен дял да се приемат от общото събрание с единодушие на съдружниците, и на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ, според който предложеният за изключване съдружник не гласува при вземане на решението за неговото изключване и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Въззивният съд е мотивирал извода си за незаконосъобразност и противоречие на решенията с дружествения договор с установения по делото факт, че на проведеното на 09.06.2014 г. общо събрание от участие в гласуването са били лишени едновременно четирима предложени за изключване съдружници, сред които и двамата ищци. С оглед на това е преценил, че решенията не са взети с единодушие, както изисква чл.7, ал.6 от дружествения договор, респ. че по този начин е нарушена императивната разпоредба на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ, която предписва в гласуването да не участва само изключваният съдружник и не се отнася до останалите съдружници, чието изключване е включено в други точки от дневния ред на събранието и които могат да гласуват при вземане на решението за изключване на друг съдружник.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Предвид решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано потвърждаването на първоинстанционното решение в частта за уважаване на исковете по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата правна воля на съда по предмета на спора. Уточнен от състава на ВКС, в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът е за начина на гласуване и формирането на мнозинство по чл.137, ал.3 ТЗ при вземане на решение за изключване на съдружник в дружество с ограничена отговорност в хипотезата, когато в рамките на едно общо събрание са предложени за изключване няколко съдружници на едно и също основание.
По поставения въпрос не е формирана задължителна практика на ВКС, а от представените с изложението съдебни решения, постановени при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, се доказва противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата. В решение от 12.03.2007 г. по гр. д. № 819/2006 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че съгласно разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ в редакцията след изменението от ДВ бр.58/2003 г. в хипотезата, когато в дневния ред на общото събрание е включено предложение за изключване на няколко съдружници на едно и също основание, в гласуването не участват всички предложени за изключване съдружници; в посочената хипотеза забраната за участие в гласуването се отнася едновременно за всички предложени съдружници и нито един от тях не участва в гласуването за изключване на останалите съдружници. Същото становище – че при формиране на единодушие за вземане на решение за изключване на двама съдружници в О. не гласуват и двамата изключвани, е застъпено и в решение № Ф 138/28.11.1996 г. по ф. д. № 161/1996 г. на ВКС, V г. о., в което разпоредбата на чл.137, ал.3 ТЗ е приложена в първоначалната й редакция от ДВ бр.103/1993 г., въвеждаща принципното правило, че при вземане на решение за изключване на съдружник предложеният за изключване съдружник не гласува. В противоположен смисъл е произнасянето в обжалваното въззивно решение и в представените с отговора на касационната жалба решения на ВКС – решение № 744/14.12.2006 г. по т. д. № 365/2006 г. на І т. о., решение № 554/12.06.2007 г. по т. д. № 221/2007 г. на ІІ т. о. и решение № 581/12.09.2006 г. по т. д. № 74/2006 г. на ТК, в които разпоредбата на чл.137, ал.3 ТЗ /ред. ДВ бр.58/2003 г./ е тълкувана в смисъл, че при изключване на няколко съдружници на едно и също основание в рамките на едно и също общо събрание само изключваният съдружник не гласува за собственото си изключване и само неговият дял се приспада от капитала при определяне на необходимото мнозинство за вземане на решението за изключване, без да се лишават от участие в гласуването останалите предложени за изключване съдружници. Наличието на противоречива практика по релевантния за изхода на конкретното дело правен въпрос съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната с касационната жалба на [фирма] част. Останалите представени от страните съдебни решения не следва да се вземат предвид при допускане на касационното обжалване, тъй като приложеното от ответниците по касация решение по т. д. № 623/2014 г. не съдържа отбелязване да е влязло в сила, а практиката в другите решения не дава отговор конкретно на въпроса, по който следва да се допусне касационното обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение № 112 от 31.03.2015 г. по в. т. д. № 45/2012 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 242 от 02.12.2014 г. по т. д. № 32/2014 г. на Кърджалийски окръжен съд в частта за отмяна на основание чл.74, ал.1 ТЗ на решенията от 09.06.2014 г. на общото събрание на съдружниците в [фирма] по т.1, т.4, т.7 и т.8 от дневния ред за изключване на съдружниците Й. В. Й. и Х. К. Р., за поемане от останалите съдружници на дяловете на изключените съдружници и за приемане на промени в дружествения договор в съответствие с взетите решения за изключване на съдружници, както и в частта за присъдените на Й. Й. и Х. Р. разноски.
УКАЗВА на касатора [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40.00 лв. /четиридесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксите делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :