О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 265 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. В. против определение № 124 от 27.03.2011г. по ч. гр.д.№ 40/2011г. на ВКС, І гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба против определение № 474/30.11.2010г. по ч. гр.д.№ 946/2010г. на Софийски окръжен съд.
В частната касационна жалба се навежда оплакване за нарушение на процесуалните правила поради това, че съдът е преценил допустимостта на частната жалба на база стара данъчна оценка, приложена по делото пред РС и не е изискал актуална такава. Представя актуална пазарна оценка, изготвена от лицензиран оценител.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено разпореждането за връщане на исковата молба, подадена от жалбоподателката, съдът е констатирал, че цената на предявеният установителен иск за собственост, съответстваща на данъчната оценка на имота, предмет на този иск е 4067,80 лв. и тъй като е под 5000 лв. и на основание чл. 280, ал.2 от ГПК е оставил без разглеждане частната жалба, като недопустима.
Определението е правилно.
Предмет на предявеният установителен иск за собственост е 386/965 ид.ч. от парцел VІІ-285 от кв.10 по плана на [населено място], [община]. Данъчната оценка на целия парцел, съобразно удостоверението, представено с исковата молба е 4067,80 лв. Исковата молба е подадена на 17.12.2009г. – при действието на новия ГПК Цената на иска, съгласно чл. 69, ал.1 т.2 от ГПК е данъчната оценка..
Съгласно чл. 274, ал.4 от ГПК, в редакция ДВ бр. 100/21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/ изключва от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Двете норми влизат в сила от деня на публикуването им в Държавен вестник, т.е. на 21.12.2010г., когато е публикуван ЗИДГПК. Частната касационна жалба е подадена на 30.12.2010г. Съгласно пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010г./, висящите производства продължават по досегашния ред. По смисъла на този текст, висящи производства ще се считат тези, по които частната касационна жалба е подадена преди 21.12.2010г. За производствата, образувани по постъпили частни касационни жалби след това се прилага новата редакция на чл.280, ал.2 от ГПК. Това е така, защото касационната жалба има деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство, т.е. меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба.
Процесуалният закон има непосредствено действие и преурежда процесуалните правоотношения, освен ако в него не е предвидено отлагането на действието му по отношение на заварените висящи производства. Никога не е придавано обратно действие на процесуалния закон, т.е новия закон да действа по отношение на вече реализирани процесуални действия. Затова цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към този момент правила в ГПК – чл. 69 от действащия ГПК, респективно чл. 55 от ГПК/отм/. Съгласно чл. 56 от отменения ГПК и чл. 70, ал.1 от новия ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска. Затова съдът не е имал задължението да изследва отново цената на иска. Представената експертна оценка не може да бъде приета като доказателство в тази фаза на процеса, а тя и не съставлява такова предвид принципа на непосредствеността.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 124 от 27.03.2011г. по ч. гр.д.№ 40/2011г. на ВКС, І гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от С. С. В. частна касационна жалба на основание чл. 280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: