1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София 14.07.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА гр. дело № 2326/2015 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Бл. Б. – пълномощник на Н. С. И., [населено място], срещу решение № 536 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 639/2014 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 483 от 17.04.2014 г., постановено по гр. д. № 3572/2008 г. по описа на Пернишки районен съд, с което е отхвърлена претенцията му по чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне в негов дял на имота, предмет на делбата, в частта, с която е отменено решение № 483 от 17.04.2014 г., постановено по гр. д. № 3572/2008 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която е уважен искът му срещу И. С. И. същият да бъде осъден да му заплати извършени подобрения в жилищната сграда, предмет на делото с идентификатор 55871.508.288.1 за разликата над 30.00 лв. до пълния присъден размер от 1120.00 лв., за сумата от 1090.00 лв., както и в частта, с която е отменено решение № 483 от 17.04.2014 г., постановено по гр. д. № 3572/2008 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която И. С. И. е осъден да заплати на Н. С. И. и М. Де Ж. Х. Де С. Т. за разликата над 13530.50 лв. до пълния присъден размер от 14144.88 лв., представляваща парично уравнение на дяловете или за сумата от 614.38 лв.
Поддържат се доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът е навел съображения, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да формулира конкретни въпроси. Посочил е, че в обжалваното решение въззивната инстанция е следвало да обсъди и анализира всички доказателства по делото, доводите на страните, да се отнесе критично към доказателствения материал. Заявил е, че необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия правен спор, представлява съществено нарушение на процесуални правила, които водят до отмяна на обжалваното решение, като твърди, че е налице противоречие с Решение № 1116 от 01.10.2008 г. по гр. д. № 4876/2007 г. на ВКС, V г. о., Р № 1073 от 01.10.2008 г. по гр. д. № 3068/2007 г. на ВКС, ІV г. о., Р № 931/03.10.2008 г. по гр. д. № 6382/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., Р № 1985/17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/2005 г., Р № 1131/27.07.1995 г. на ВКС, ІV г. о., Р № 2618/18.10.1974 г. на І г. о., Р № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г. о., Р № 89/20.04.2010 г. по гр. д. № 535/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., Р № 458/01.06.2010 г. по гр. д. № 1299/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., Р №451/15.07.2010 г. по гр. д. № 536/2010 г. на ВКС. К. е изложил съображения, че въззивният съд се е произнесъл и по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че въззивната инстанция е постановила решението си в противоречие с разпоредбата на чл. 349 ГПК за възлагане на имота в дял на съделителя. Посочил е, че е налице многобройна съдебна практика, като е цитирал Решение от 12.07.2013 г. по възз. гр. д. № 4518/2012 г. на РС-Пазарджик, Решение от 04.02.2014 г. по възз. гр. д. № 1042/2013 г. на РС-Добрич, Решение № 357/09.10.2013 г. по възз. гр. д. № 594/2013 г. на ОС-Хасково, Решение № 209/0706.2010 г. по възз. гр. д. № 671/2009 г. на ОС-Враца, Решение от 29.04.2010 г. по възз,гр.д. № 130/2010 г. на ОС-Пазарджик, Решение от 10.11.2011 г. по възз.гр.д. № 623/2011г. на ОС-Враца, Решение №53/19.03.2012 г. по въз. гр. д. № 52/2012 г. на ОС-Шумен, Решение № 237/18.05.2012 г. по възз. гр. д. № 368/2012 г. на ОС- Пазарджик и Решение от 16.05.2014 г. по възз. гр. д. № 6/2014 г. на ОС- Плевен. Твърди, че въззивният съд незаконосъобразно и неоснователно е изменил размера на претенцията по чл. 346 ГПК, сочи противоречие с Р № 308/30.10.2012 г. по гр.д. № 271/2012 г. на ВКС, І г.о. и Р № 146/19.07.2013 г. по гр. д. № 1725/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.
Ответниците по касация И. С. И. и М. Де Ж. Х. Де С. Т. не са подали писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение в производство по чл. 69 ЗН във вр. чл. 34 ЗС във втората фаза на делбата. РС-Перник е приел, че следва да разпредели имотите, предмет на делба, по реда на чл. 353 ГПК, ръководейки се от установеното фактическо положение. Предвид това е поставил в дял на ищеца И. С. И. втория етаж на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 55871.508.288.1, ведно с ? ид. ч. от сутеренния и таванския етажи и от общите части на сградата (доколкото възниква етажна собственост между страните и следва да бъде съобразена нормата на чл. 38, ал. 3 ЗС относно неделимост на общите части на сградата), а в общ дял на ответниците Н. С. И. и М. Де Ж. Х. Де С. Т. е поставил първи етаж от същата жилищна сграда, ведно с ? ид. ч. от сутеренния и таванския етажи и от общите части на сградата, както и сграда с идентификатор 55871.508.288.2 и сграда с идентификатор 55871.508.288.5, предвид притежавания от ответниците значително по-голям дял в съсобствеността – ? ид. ч. Първоинстанционният съд е посочил, че допуснатият до делба поземлен имот с идентификатор 55871.508.288 е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ, но предвид способа за извършване на делба на построените в поземления имот сгради, след извършването на делбата би възникнала етажна собственост между страните, като при това положение мястото остава обща част. Съдът е приел, че получаваните реални дялове от съделителите са на различна стойност от припадащите им се съобразно квотите, при които е допусната делбата на процесните имоти между тях. При този извод е счел, че съделителят И. С. И. следва да заплати на ответниците Н. С. И. и М. Де Ж. Х. Де С. Т. сумата от 14 144,88 лв., доколкото получава в дял имот на стойност 33 238,00лв. при делбена квота 19707, 50 лв. По отношение на претенцията на Н. С. И. по реда на чл. 349 ГПК за възлагане на процесните имоти в общ дял на него и съпругата му, съдът е приел, че липсва първата и основна предпоставка за приложение на способа за извършване на делба, уреден в чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно – неподеляемост на жилищния имот и не се дължи изследването на останалите кумулативно необходими предпоставки. Първоинстанционният съд частично е уважил претенцията на Н. С. И. по реда на чл. 346 ГПК. Посочил е, че част от претенциите по т. 1-10 и т. 12-16 от молба с вх. № 11231/18.04.2012 г. са неоснователни, тъй като не било доказано, че съделителят с лични средства е извършил строителните работи, посочил е, че част от претенциите за подобрения макар и основателни са погасени с изтичането на 5-годишен давностен срок. Относно претенцията на Н. С. И. за заплащане от страна на ищеца съобразно делбените му квоти на строителни работи по т. 11, 17 и 18 от молба с вх. № 11231/18.04.2012 г., първоинстанционният съд е приел, че претенцията за заплащане на сумата от 1000 лв. за направена ограда на процесния поземлен имот е неоснователна, предвид събраните гласни доказателства. Претенцията за заплащане на сумата от 1000 лв. за поставяне на П.-дограма и външни щори на жилищната сграда(т.17) е счел за основателна. А относно претенцията за заплащане на сумата от 1000 лв. за облицоване на външната врата на къщата и врата на първия етаж с метален обков (т.18) е приел, че същата е основателна до размера от 120 лв. Относно засадените в имота лози, кайсии, синя слива, круша, дюла, дрен и череша е приел, че не са се събрали доказателства, поради това е оставил претенцията в тази част без уважение. Първоинстанционният съд е направил изовод, че ищецът е направил подобрения в имота на стойност 1120.00 лв., поради което и предвид притежаваната от ? ид. ч., И. С. И. дължи на Н. С. И. сумата от 280 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 19000.00 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Второинстанционният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от Н. С. И., и въззивна жалба, подадена от И. С. И.. Въззивният съд е посочил, че липсват доказателства, които да обосноват приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК, доколкото не е доказано процесният имот да е неподеляем. Посочил е, че възлагане по реда на 349, ал. 2 ГПК е недопустимо, тъй като е установено, че съсобствеността между съделителите не е възникнала единствено от наследяване, а от наследяване и правна сделка за идеална част от имота, видно от нотариален акт № 152, том V, дело № 854/2006 г. на нотариус И. И. с район на действие ПРС. По отношение на претенцията с правно основание чл. 346 ГПК, въззивният съд по реда на чл. 272 ГПК изцяло е възприел обстойните и аргументирани мотиви на РС-Перник. Изложил е свои мотиви по отношение на основателността на отделните претенции, като ги е разгледал подробно и е приел, че по делото не са събрани доказателства всяка от подробно изброените дейности във връзка с претендираните подобрения да е извършена от Н. С. И. и с негови средства. Приел е, че относно вземанията за подобрения се прилага общият петгодишен давностен срок и част от тях са погасени по давност, като е посочил, че началният момент на погасителната давност настъпва в момента на извършването им. Във връзка с направеното оплакване във въззивната жалба на И. С. И., съдът е приел, че вземането за извършеното подобрение поставяне на П. дограма на първия етаж е погасено по давност. Съдът е приел, че вземането за заплащане на направения обков на външната врата не е погасено по давност, а от изслушаната експертиза се установява, че е на стойност 120 лв. и доколкото въззивникът притежава ? ид. ч. от съсобствените имоти следва да бъде осъден да заплати на другата страна сума в размер на 30,00 лв., а решението на първоинстанционният съд в частта по отношение на претенциите по чл. 346 ГПК трябва да бъде отменено като неправилно и потвърдено за сумата от 30,00 лв. Във връзка с направените оплаквания в подадената от И. С. И. жалба, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд неправилно е изчислил дължимата сума за уравнение на дяловете. Посочил е, че доколкото стойността на допуснатите до делба сгради е в размер на 78 830.00 лв., а И. С. И. притежава ? делбени части по отношение на сградите, допуснати до съдебна делба с влязло в сила съдебно решение в І-ва фаза на делбеното производство, делът му е в размер на 19 707.50 лв. Поставеният му дял втори етаж от жилищна сграда, заедно с извършените подобрения, съобразно заключението на вещите лица е на стойност 33 238.00 лв., следователно разликата, която надвишава дела му е в размер на 13 530.50 лв. и тази сума е дължима за уравнение на дяловете. При тези изводи въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния в частта, с която И. С. И. е осъден да заплати на Н. С. И. и М. Де Ж. Х. Де С. Т. разликата над 13530.50 лв. до пълния присъден размер от 14144.88 лв., представляваща парично уравнение на дяловете или за сумата от 614.38 лв.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, обосновали решаващите изводи на съда. Съгласно даденото задължително тълкуване в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуланоправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационнио обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. е формулирал констатации, подробно описани по-горе, които се отнасят до правилността на постановеното решение и съдържат становище относно решаващите изводи на съда. По същество представляват касационни основания, които биха били предмет на обсъждане при разглеждане на касационната жалба по същество, а не във фазата на допускане до касационно обжалване. К. съд, упражнявайки правомощията си по дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на специалните хипотези по т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че цитираните решения на ВКС не съдържат правни разрешения по сходни казуси. Отделно не са представени никакви доказателства за влизане в сила на съдебните актове, чиито преписи са приложени. Следва да се подчертае, че касаторът не е обосновал и тезата си защо смята, че произнасянето на касационната инстанция по неговата жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 536 от 10.11.2014 г. по гр.д. 639/2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: