5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
[населено място] ,19,05,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май ,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3323 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 445 / 11.07.2014 год. по т.д.№ 490 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 61 / 21.02.2014 год. по т.д.№ 47 / 2013 год. на Смолянски окръжен съд, в обжалваната му част , с която е уважен предявеният от [фирма] против касатора иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД ,за сумата от 205 391,35 лв. – възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 20.07.2009 год. с предмет „ Възстановяване на асфалтова настилка на общински улици на територията на [община] , както и уважен иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – за сумата от 54 422 ,30 лева – обезщетение за забава в издължаването на главницата,за периода 17.12.2010 год. – 12.07.2013 година.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие със закона – чл.266 ал.1 ЗЗД ,предвид недоказаност на факта на прието от възложителя изпълнение на работата,поради липса на съставени,съгласно Наредба № 3/31.07.2003 год. актове обр.19, в евентуалност – предвид подписването на представените в удостоверяване приемането документи от лица без представителна за ответника власт, вкл. игнориране,макар релевантно към факта на приемането, несъставяне на фактура за претендираното възнаграждение, в качеството на първичен счетоводен документ, установяващ вземането на ищеца.
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Ищецът претендира възнаграждение за възложени му по договор за възлагане на обществена поръчка от 20.07.2009 год. и твърдени като изпълнени СМР, установявайки претенцията си с 5 бр. протоколи за установяване завършването на натурални видове строителни работи / на обща стойност 214 619,69 лв., при твърдение за платени само 9 228,34 лв. / с изрична забележка в същите , че не съставляват окончателно приемане на изпълнението, но носещи подписа на лица,натоварени с инвеститорски контрол в интерес на възложителя – ответник и съответно одобрени от заместник – кмета на [община]. Ищецът представя също протоколи за изпитвания и декларации за съответствие на вложените строителни продукти, с твърдение за предоставянето им на ответника, като се позовава и на окончателен протокол от 30.08.2010 год.,в който двустранно е констатирано изпълнението на СМР,доколкото документът изрично е изготвен с цел разчет на отношенията между страните.Ищецът се е позовал и на фактическото използване от възложителя на изработеното,при липса на противопоставени до момента възражения относно качеството му, вкл. в указания 10-дневен срок за извършване плащането, с покана изх. № 1105 / 03.11.2010 год., връчена на ответника на 06.09.2010 година .
В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражението, че липсва сключен договор за изработка за всеки от подобектите,отчетени с отделните протоколи,тъй като съгласно договора от 20.07.2009 год. е уговорено поетапно възлагане / чл.1.2 / ,чрез отделен протокол за възлагане на отделния етап, съдържащ и обема на работа и срока на изпълнението,а такива протоколи не са съставяни. В евентуалност се позовава на неприето изпълнение / съставените протоколи не са образец 19 , а и не носят подписа на овластено от възложителя за приемане на работата лице /, както и на неизискуемост на плащането, на основание чл. 3.2 от сключения договор, според която клауза изпълнените СМР ще бъдат разплащани при наличен финансов ресурс и срещу представянето на фактура за стойността на изпълнените СМР,позовавайки се и на несъставянето на такава фактура.Оспорва и самото изпълнение, вкл.като некачествено,но без конкретизация на недостатъци,нито с доказателства за предявяване на такива по реда на чл.264 ЗЗД преди образуването на делото.Оспорена е и истинността на съставените протоколи,досежно обема на изпълненото,като несъответстващ на действителното изпълнение.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд за уважаване на исковете, досежно главния иск с правно основание чл. 266 ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че представеният, двустранно подписан – за възложителя – от кмета на [община], протокол – разчет за изпълнени СМР от 30.08.2010 год. / в п.5 – 9 вкл. на същия, отнасящи се за процесния договор, предвид сключени и други между страните /, съответстващ по отношение стойността на изпълненото за отделни подобекти със съдържанието на представените протоколи за завършване на натурални видове работи,удовлетворява изискването за годно доказателство относно приемане на изпълнението, като предпоставка за изискуемост на възнаграждението,съгласно чл. 266 ал.1 ЗЗД . Именно с подписването на последващия общ протокол от 30.08.2010 год. от кмета на [община] и предвид съответствие в съдържанието му с това на предходно съставените протоколи, въззивният съд е счел, че възложителят не само не се е противопоставил на изпълнението,а изрично е одобрил приемането на работата,поради което е ирелевантно подписването на последните от лица упражняващи за същия инвеститорски контрол,респ. от заместник – кмета,без изрично овластяване за правомощие по приемане на изпълнението.Въпреки удостовереното получаване от възложителя на документация свързана с изпълнението – съставени протоколи , декларации за съответствие на ползвани строителни продукти, протоколи за изпитване,вкл. покана за плащане – по делото липсват изявления или действия на възложителя,изключващи приемането, респ. противопоставяне на недостатъци в изпълнението.Съдът е счел за ирелевантно обстоятелството за липса на финансов ресурс за възмездяване на изпълнението, установяван от ответника с невключено в бюджета на общината финансиране на възложените на ищеца дейности , доколкото е приел,че това е в изключително задължение и възможности за осигуряване от ответника. Като цяло е счел, че неподписването на протоколи обр.19 е предпоставено от немотивирано със законово основание бездействие на възложителя и не изключва настъпила изискуемост на задължението за плащане на възнаграждение, каквото не се изключва и от факта на неиздадена за вземането фактура.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК , касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос , съгласно задължителните указания на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Най-общо е изложил съображения за дължимост на различен по съдържание правен резултат , като довод за неправилност на въззивното решение,постановено в противоречие с възприетото в : реш.№ 48 / 31.03.2011 год. по т.д.№ 822 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС , реш.№ 110 по т.д.№ 597 / 2010 год. на ІІ т.о. ВКС и реш.№ 230 по гр.д.№ 1286 / 1999 год. на ВКС. Неформулирането на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.Дори да се реципира като мислим от касатора, релевантен такъв, въпроса предпоставил допускане на касационното обжалване в посочените две решения,постановени по реда на чл.290 ГПК и като такива обосноваващи хипотеза по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, въззивното решение не се явява в противоречие с тях. С първото – реш.№ 48 по т.д. 822 / 2010 год. на ІІ т.о. ВКС – е прието, че извършената работа може и да не е приета изрично от възложителя / със съставяне на подписан от същия писмен акт / и достатъчни за доказване на приемането могат да бъдат и конклудентни действия на възложителя.Задължително във всички случаи , обаче, е изпълнените СМР да отговарят на одобрения технически проект, ако няма такъв – на уговореното между страните и на съответните строителни правила и норми . Видно от решаващите мотиви на въззивния съд, налице е релевантно изрично приемане на изпълненото – протокола от 30.08.2010 год., поради което и произнасяне по евентуално въведения от ищеца довод за фактическо ползване на изпълненото от възложителя, като относим към доказване приемането чрез конклудентни действия на последния, логично не е последвало.Даденото от съда разрешение не е в противоречие и с императивно изискуемото условие за съответствие на изпълненото с възложеното,доколкото и при липсата на конкретни възражения относно количеството и качеството на изпълненото, възложителят не е предпоставил възможно произнасяне с този предмет. В решение № 110 по т.д.№ 597 / 2010 год. е даден отговор на правен въпрос досежно правната квалификация на иска и вида и правната характеристика на сключения между страните договор, който въпрос е предпоставен от липсата на предварителна писмена договореност между страните относно съдържанието на възложената работа,вкл. относно размера на договореното възнаграждение.Въззивното решение,обаче,не е постановено в противоречие с даденото разрешение,според което договорът за изработка е действителен дори в него стойността на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима. Спор относно стойността на действително изработеното,спрямо договореното,не е въведен от възложителя,а възражението му за липса на самостоятелно писмено възлагане на отделните подетапи е счетено за несъстоятелно, с оглед фактическото приемане на резултата,кореспондиращо с неформалния характер на договора за изработка, обосновал и даденото в цитираната задължителна съдебна практика разрешение.Въззивното решение е в съответствие и с реш.№ 230 по гр.д.№ 1286 / 1999 год. на ВКС, в което е прието,че съставянето на фактура за дължимото възнаграждение не е елемент от договора за изработка , респ. от задълженията на изпълнителя / доколкото в спорния казус,идентично на настоящия,договорът е включвал клауза за дължимо плащане след представяне на фактура /.В съответствие с настоящото въззивно решение, съдът е приел,че съставянето на фактура не е основание за изместване момента на настъпване изискуемостта на задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение, предопределена единствено от факта на приетото изпълнение.
В обобщение, дори да би бил надлежно формулиран правен въпрос , кореспондиращ с разрешените в цитираната съдебна практика такива, не се явява обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, тъй като не е налице необходимото противоречие между дадените в същата разрешения и постановеното от въззивния съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 445 / 11.07.2014 год. по т.д.№ 490 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :