О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 344,
гр.София ,04.05.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 536/2011 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. А. Ц., Л. А. Ч. , М. А. А. , представлявани от адв. С. П. М. са подали касационна жалба срещу решение № 60
от 18.01.2011 г. по гр.д. № 1277 от 2010 г. на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 1291 от 15.04.2010 г., постановено по гр.д. № 2740 от 2008 г. по описа на Варненския районен съд, 7 състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и при условията на евентуалност срещу община “В.” иск по чл.108 ЗС за имот от ….. кв.м. представляващ част от имот с площ от ….. кв.м. с идентификатор №……., м. “С.”, землището на [населено място]. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата , както и неправилно приложение на материалния закон.
Изложение на М. А. Ц., Л. А. Ч. , М. А. А. е инкорпорирано в жалбата и в нея са се позовали на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК без да изведат конкретен материален или процесуален въпрос, който да налага допускане на касационно обжалване , поради отклонение от трайната съдебна практика или поради необходимост да се проведе ново или допълнително тълкуване на правна норма.
Представят решения , постановени от състави на ВКС.
Срещу касационната жалба е постъпил отговор от община “В.” , в който се застъпва тезата за недопустимост на касационната проверка поради липсата на изискванията, предвидени в чл.280 ГПК . Посочва се и че жалбата е неоснователна , тъй като имота, собственост на наследодателката на касаторите е бил отчужден и обезщетението е изплатено.
Представен е отговор и от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, който също подържа недопустимост на касационната проверка и излага подробни съображения в тази насока.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на М. А. Ц., Л. А. Ч. , Маргаритка А. А. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ при защото не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Варненския окръжен съд е отхвърлил предявените от М. А. Ц., Л. А. Ч. , Маргаритка А. А. в субективно съединение осъдителни искове срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и при условията на евентуалност срещу община “В.” по чл.108 ЗС за имот от ….. кв.м., представляващ част от имот с площ от ….. кв.м. с идентификатор №……, м. “С.”, землището на [населено място] защото е намерил, че не са собственици. Този извод е направен след като е изяснено , че имота на наследодателката на ищците касатори А. А. К. , починала на 8. 09.2000 г. е отчужден с протокол №…… от ….. г. на Комисията по чл.67 от ППИНМ , оценен е с посоченият протокол и с мемориален ордер № …./….. от …….. г. сумата е била преведена. Мероприятието за което е бил отчужден имота е реализирано, т.е. имота не съществува самостоятелно до размерите при които е бил отчужден- парка “С.” е бил изграден и мероприятието “озеленяване” е осъществена.
В касационната жалба касаторите се позовават на неизплащане на дължимото обезщетение от 5 671 лв. Тези твърдения не са субстанцирани в исковата молба, а едва във въззивната жалба. Представянето на нови факти в първата инстанция се извършва в рамките на съдебното дирене само при условията на чл. 147, т.1 ГПК . Във въззивната инстанция се сочат само новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателите искат да се вземат предвид при решаването на делото, което предпоставя предварително излагане на причините, които са им попречили да посочи новооткритите факти -чл.260 т. 5 от ГПК. В конкретния случай не сме изправени и пред двете хипотези , поради което следва да се приеме ,че това обстоятелство не е налице, т.е, че сумата е била изплатена. Изплащането на сумата е едно от условията, които също препятстват признаването на реституцията на имота при условията на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
Не е налице хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ, т.е. имота не е възстановен по силата на закона в патримониума на касаторите , те не са собственици и предявените искове за ревандикация за неоснователни.
В. съд е отхвърлил иска за ревандикация приемайки, че ищците следва да установят правото си на собственост, което в случая не са сторили .
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая настоящия състав намира, че липсват ясно изведени въпроси, а иот служебната проверка не се установи да съществува противоречие при произнасянето на решението и относимата съдебна практика . Представените доказателства са обсъдени в цялост и в тяхната взаимна връзка. ВКС като взема предвид ,че съгласно новият ГПК касационното обжалване има за цел преодоляване на противоречията в практиката и нейното уеднаквяване намира, че в случая не следва да се допусне касация защото тази цел не я налага.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 60 от 18.01.2011 г. по гр.д. № 1277 от 2010 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на М. А. Ц., Л. А. Ч. , М. А. А. при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: