О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 28.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 51 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 16590 от 10.Х.2017 г. на [фирма]-София, подадена против онази част от решение № 1518 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 26.VІ.2017 г., постановено по т. д. № 3467/2016 г., с което това дружество е било осъдено – на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ищцовото [фирма]-София неустойка в размер на претендирания по делото размер от 252 756 лв. по чл. 6.06 от сключения между страните по спора на 3.ІХ.2010 г. договор за кинопоказ, както и да заплати на същото сума в размер на 71 792.81 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница на неустойката за периода от 17.ІІІ.2011 г. и до завеждане на делото /20.ХІІ.2013 г./, а също и законна лихва върху така присъдената неустойка от предявяването на исковете и до окончателното погасяване на това парично задължение. Първоинстанционното решение на СГС за отхвърляне на исковете е било потвърдено в неговата отхвърлителна част: за разликата над присъдената мораторна лихва върху неустойката от 71 792.81 лв. и до пълния предявен по делото размер на тази претенция от 74 734.19 лв. /или за 2 941.38 лв./.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част по двата обективно кумулативно съединени иска с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 145 ГПК. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който тези два иска да бъдели изцяло отхвърлени, като – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – в полза на касатора [фирма] се присъдят и всички направени по делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в задължителните постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/2013 г., така и в постановените по реда на чл. 290 ГПК две решения на състави на V-то г.о. и на ІІ-ро т.о., по следните 3 правни въпроса:
1./ „Следва ли да се изследва въпроса за вината при неизпълнение на договорни задължения при изричната разпоредба на чл. 81 ЗЗД?;
2./ „Следва ли и допустимо ли е да се присъжда едновременно неустойка и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?”;
3./ „Има ли нарушение на разпоредбата на чл. 145 ГПК и следва ли при констатирано такова нарушение въззивният съд да извърши служебна проверка и констатация и да се произнесе по него с решението си?”;
Отделно от горното, от значение както за изхода на делото, така и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото било произнасянето на САС с атакуваната осъдителна част от решението му по въпроса:
„Може ли при изпълнение на взаимните се задължения по един търговски договор страните да се ръководят от т.нар. „търговска практика”, при положение, че в договора, подписан между тях, има ясен и точен критерий за съставянето и силата на документа, който ги обвързва – програмацията от 18.І.2011 г. за филмовата седмица 21.І. – 27.І.2011 г.?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК единствено по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски за настоящето касационно производство, но без да са били ангажирани доказателства за реалното им извършване. Инвокиран е довод, че предмет на уважения осъдителен иск не е обезщетение за вреди, а неустойка поради неизпълнение на задължението на касатора да осигури права за разпространение на процесния филм /„Механикът”/ в периода 21.І. – 27.І.2011 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи в пълнен размер исковата претенции на [фирма] срещу търговеца настоящ касатор за неустойка /с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД/, както и частично претенцията за присъждане на мораторна лихва върху главницата на неустойката, САС е приел, че несъблюдаването на заложените в договора за кинопоказ предписания /по гарантиране на правата за разпространение на филми, вменено като отговорност на дистрибутора, т.е. на търговеца настоящ касатор/ е осуетило включените в процесната програмация предпремиерни прожекции на филма „Механикът”, а това – съобразно клаузата на чл. 6.6 от сключения на 3.Х.2010 г. двустранен договор – е основание за ангажиране отговорността на [фирма] за заплащане на предвидената неустойка. Съобразено е било също така от въззивния съд, че императивното правило на чл. 309 ТЗ изключва намаляването на неустойка, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, каквото е и естеството на процесната между страните по спора, а оттам – че направеното с отговора на исковата молба възражение от ответника /касатора/ за намаляване на претендираната от [фирма] неустойка не следва да бъде уважено.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.-І№І.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите три въпроса, формулирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК, се отнасят до правилността на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част по исковете с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, щом като не се установява наличие на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от касатора [фирма] допълнителна предпоставка по т. 1 на същия законов текст.
Не е налице и хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросът за „търговската практика” е с изцяло хипотетичен характер, т.е. не е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваната осъдителна част на решението му.
В заключение, погрешното отъждествяване от касатора [фирма] на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и предл. 3-то ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Независимо от този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК, не следва да се присъждат разноски в полза на ответника по касация, тъй като той не е ангажирал доказателства заедно с писмения си отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, че такива реално са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1518 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 26.VІ.2017 г., постановено по т. д. № 3467/2016 г., В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ /по исковете с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2