3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
София, 27.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..…….……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 715 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 15278/19.ХІ.2015 г. на А. ”П.” – О. -София, подадена чрез негов юрисконсулт против решение № 1927 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 2.Х.2015 г., постановено по т. д. № 2626/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение (без номер) на СГС, ГК, с-в І-1, от 14.ІV.2015 г. по гр. дело № 3496/2012 г. С последното, като неоснователен, е бил отхвърлен осъдителен иск на настоящия касатор срещу ответното [фирма]-София с правно основание по чл. 79, ал. 1 ГПК за присъждането на сума в размер на 63 404.88 лв. (шестдесет и три хиляди четиристотин и четири лева и осемдесет и осем стотинки), ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото – 28.ІV.2011 г. и до окончателното изплащане на търсената главница.
Оплакванията на касатора А. – О. -София са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, „ведно със законните последици от това: присъждане на направените по водене на делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение”. По същество е инвокиран довод, че „с препращането към мотивите на първоинстанционния съд, САС е достигнал до същите неправилни изводи”.
В изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба А. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран релевантен за изхода на делото правен въпрос, по който САС реално да се е произнесъл с атакуваното решение, касаторът се позовава на противоречие между последното и практиката на ВКС, обективирана в пет определения на отделни състави от неговата гражданска колегия – „във вр. с ТР № 2/28.ІХ.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г.”, по въпросите:
1./ „Доколко въззивният съд е свободен да се позовава на мотивите на първоинстанционното решение по чл. 272 ГПК като ги възпроизвежда/преразказва, с оглед доводите във въззивната жалба за допуснати нарушения на съда, довели до неправилност на решението или необоснованост на изводите му?”;
2./ „Длъжен ли е въззивният съд във всички случаи да изложи собствени съображения за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че: „Формулираните от касатора въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС или на другите съдилища, нито пък са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на А. „П. ” – О. -София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разяснено е също в мотивите към посочената точка от същото ТР, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на спора, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Отделно от това, съгласно постановката по т. 2 от същото ТР на ОСГТК на ВКС, основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване би било налице, когато в обжалваното въззивно решение релевантният за изхода на делото правен въпрос е разрешен или в противоречие с решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, или в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС /до 1996 г./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, съответно – на общо събрание на всяка една от тези две колегии на ВКС.
Във връзка с горното се налага извод, че нито един от двата формулирани от касатора А. – О. -София в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса не е такъв, който да е бил включен в предмета на спора по делото и затова да е обусловил неговия изход, а същевременно с позоваването на практика на ВКС, обективирана в определения /вместо в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК/, не може да се обоснове наличие и на допълнителното основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
В заключение, погрешното отъждествяване от касатора А. – О. -София на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1927 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 2.Х.2015 г., постановено по т. дело № 2626/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 715 по описа за 2016 г.