О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 11.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 283/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на “Ф” Е. – гр. К. и частна жалба на “ К. ”Е. – гр. С. срещу определение № 242 от 15.07.2008г. по гр.д.161/08г. на Кърджалийски окръжен съд, с което са оставени без уважение частните жалба на двете дружества против определение № 28от 30.06.2008г. на съдия по вписванията при РС – гр. К. за отказ за вписване на договор за покупко- продажба на търговско предприятие сключен между тях.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Кърджалийски окръжен съд е оставил без уважение частните жалби на двете дружества- настоящи жалбоподатели против определение № 28 от 30.06.2008г. на съдия по вписванията при РС – гр. К. за отказ за вписване на договор за покупко- продажба на търговско предприятие сключен между тях.За да постанови този резултат съдът е приел, че след като договора за прехвърляне на търговско предприятие не бил вписан в търговския регистър,то той не произвеждал правен ефект и законосъобразно съдията по вписванията е постановил отказ.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателите са посочили буквално идентични доводи в своите частни жалби относно допустимостта на касационно обжалване, поради което същите следва да бъдат разгледани заедно. Те са поддържали наличие на съществен материалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, формулиран общо – за приложението на чл.15, ал.1 ТЗ и конкретно – дали вписването в търговския регистър на прехвърляне на предприятие е елемент от фактическия състав на сделката. Развили са своите съображения във връзка с поставения въпрос и са твърдяли, че ВКС следвало да създаде трайна практика по прилагането на чл.16, ал.1, вр. чл.15, ал.1 ТЗ. Поддържали са още и това, че Кърджалийски окръжен съд бил приел, че до вписването му в търговския регистър, прехвърлянето на предприятието се счита за несъществуващо, а този извод бил направен в противоречие с решение №`104 от 25.10.1996г. по ф.д. 216/95г. на ВКС, Vг.о.
Сочено е и противоречие с практиката на съдилищата, като е цитирано решение на Пловдивски апелативен съд, което, обаче не е приложено и съответно липсва удостоверяване за влизането му в сила, поради което като основание е невалидно процесуално въведено и не следва да се разглежда.
При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателите не обосновават приложно поле на касационното обжалване. За да е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като двете предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. В разглеждания случай, с оглед тази дефинитивност на соченото основание не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разпоредбата, на чл.16, ал.1 ТЗ съдържаща регламент относно това, че прехвърляне на предприятието се вписва в търговския регистър едновременно по делото на отчуждителя и правоприемника, се прилага еднозначно, не е нито непълна , нито неясна, за да се нуждае от тълкуване. Следователно, жалбоподателите не са изложили доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадените частни жалби на това основание.
Въпросът за това дали прехвърлянето на предприятие се счита за “ несъществуващо” преди вписването му в търговския регистър, действително е съществен в конкретния случай, тъй като неговото разрешаване е в пряка връзка с постановения от съда правен резултат. Но за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, разрешаването му следва да бъде в противоречие с конкретно посоченото решение по гр.д. 216/95г. на ВКС, Vг.о., което е приложено служебно към делото. Цитираното решение, е третирало отказ за вписване по реда на чл.16, ал.1 ТЗ на прехвърляне на предприятие, поради това, че е била налице правната фигура “договаряне сам със себе си” и прехвърлянето по своята правна последица съставлявало преобразуване. В тази връзка, обсъждайки формата на договора съдът е приел, че тя е условие за неговата действителност. Следователно, не е налице обективен идентитет между разглежданите с обжалваното определение въпроси и тези, разгледани с решението на ВКС. Или, не се установява твърдяното противоречие между разглеждания процесуален спор и приложеното решение, тъй като, с него състава на ВКС се е произнасял по материалноправен спор, а не е обсъждал нито е поставял за разглеждане основния в настоящето производство спорен въпрос относим към преюдициалната зависимост между вписването в търговския регистър на прехвърляне на предприятие и исканото вписване. Налага се извод, че не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С подадените частни касационни жалби, не се обосновава наличие на приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 242 от 15.07.2008г. по гр.д.161/08г. на Кърджалийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: