О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 28.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 464/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Т. П. от гр. С. срещу решение №47 от 25.02.2009г. по гр.д.1604/08г. на С. окръжен съд, с което след отмяна на решение №72 от 21.10.2008г. по гр.д. 323/08г. на С. районен съд, по същество е отхвърлен предявеният от касатора против Т. И. Д. отрицателен установителен иск – за приемане за установено между страните, че А. П. не дължи сумата 7999.34лв. по запис на заповед от 18.03.2003г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2004г. до окончателното изплащане.
Ответникът по касация – Т. И. Д. от гр. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е, че последиците от това произнасяне били постановяване на неправилно и необосновано съдебно решение. Изброени са решение №1221/2000г. на ВКС, ІV г.о., решение №1231/06г.на ВКС, ТК , решение №1088/03г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №1414/03г. на ВКС, V г.о. и решение № 229/03г. на ВКС , V г.о. , в подкрепа на разбирането, че съдът следвало да разкрие, какво е “ каузалното правоотношение в основата на записа на заповед”. Отбелязано е че, в касационата жалба подробно били изложени основанията по чл.281, т.3 ГПК и същата била приподписана от правоспособен адвокат. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който поддържа, че е решен в хипотезата по т.1 на текста. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяните хипотези на т.1 и 2, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената константна практика на ВКС, респективно ВС и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по сочените и приложени съдебни актове на ВКС. Дори и да се изведе като релевантен въпроса / непосочен изрично от касатора/ относно относимостта на каузалното правоотношение към производството по отрицателния установителен иск- с предмет вземане произтичащо от запис на заповед, то също така не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, въпреки че касаторът е обосновал наличие на константна практика по въпроса за тази относимост, обективиран в цитираните и представени решения. Този извод се налага поради това, че решаващият състав не се е отклонил от така очертаната практика, а тъкмо обратното в съответствие с разрешенията дадени от ВКС по този въпрос с представените съдебни актове е разгледал именно наличието на каузално отношение между страните и е констатирал, че записа на заповед е издаден с оглед сключен между страните договор за заем.
Бланкетът към касационната жалба във връзка с изложение на нарушенията по чл.281, т.3 ГПК е относим към разглеждане на спора по същество, но е ирелевантнен към производството по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №47 от 25.02.2009г. по гр.д.1604/08г. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: