О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
гр. София, 13.07.2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 466 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от изп.директор Г. Г., приподписана от адв. Г. С., срещу определение № 140/22.05.2009 г., по в.ч.гр.д. № 208/2009 г., по описа на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено определение № 69/18.02.2009 г. по гр.д. № 225/2008 г. по описа на Районен съд [населено място], с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на основание чл. 129 ал. 3 вр. чл. 126 ГПК, като законосъобразно и обосновано постановено и е осъдено [фирма] да заплати на С. И. И. и Т. И. К. разноски във въззивната инстанция в размер на 250 лева. Касаторът се е позовал като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба – С. И. И. и Т. И. К., чрез процесуалният им представител адв. Б. П., в подадения в срок писмен отговор, оспорват допустимостта на същата, доколкото не е налице обжалваем интерес над 1 000 лева. Евентуално молят същата да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения. Претендират направените пред касационната инстанция разноски.
Ответникът по частната касационна жалба – ОСЗ – [населено място] не е депозирал писмен отговор по чл. 276 ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
На първо място, по отношение на направеното от ответниците по частната касационна жалба възражение за недопустимост на същата във вр. с чл. 274 ал. 4 ГПК, съдът го намира за неоснователно, доколкото предмет на производството пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на документ, който иск е неоценяем и при който липсва определен материален интерес, поради което и подлежи на общо основание на касационен контрол.
На следващо място, касаторът не е формулирал същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС. При излагането на същия, по същество той смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, доколкото в изложението по чл. 284 ал. 1, т. 3 ГПК са изложени доводи за неправилност на въззивния акт (чл. 281, т. 3 ГПК), но с аргументация по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на наведеното по чл. 280 ал. 1, т. 1 от ГПК основание.
От друга страна, дори и по тълкувателен път настоящият съдебен състав да изведе някакъв съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС, то отново не следва да бъде допуснато касационното обжалване, с оглед наведеното от касатора основание за това по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК. В тази хипотеза разгледаният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да противоречи на практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86 ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящата хипотеза, частният касационен жалбоподател е приложил четири решения на ВКС, които очевидно не са от кръга на задължителната практика, каквато бе очертана по-горе, и която е релевантна за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице соченото в частната касационна жалба основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 вр. чл. 78 ал. 3 ГПК, на ответниците по частната касационна жалба – С. И. И. и Т. И. К. следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за един адвокат в размер на 125 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 140/22.05.2009 г., по в.ч.гр.д. № 208/2009 г., по описа на Окръжен съд – Смолян, по частна касационна жалба вх. № 3681/29.09.2009 г. на [фирма], представлявано от изп.директор Г. Г., приподписана от адв. Г. С..
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Н. И., [улица], представлявано от изп.директор Г. И. Г., ЕГН: [ЕГН], да заплати на С. И. И., [населено място], [улица] Т. И. К., [населено място], [улица], и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] – адв. Б. П., направените пред касационната инстанция разноски за един адвокат в размер на 125 лева, на основание чл. 81 вр. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: