О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София, 25.01.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 935 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. К. и К. Н. К. против решение № ІІ-92/28.08.2012 г., постановено по гр.д.№ 1108/2012 г. от Окръжен съд – Бургас.
Ответниците по касационната жалба П. К. К. и Д. К. К. оспорват касационната жалба по същество, както и наличието на касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на наследствено правоприемство и извършени прехвърлителни сделки с наследствени имоти, към 31.07.1997 година дворното място, предмет на делбата е било съсобствено между К. К. /60/475 ид.ч./, А. К. /215/475 ид.ч./, К. К. /100/475 ид.ч./ и К. К. и К. К. при режим на СИО /100/475 ид.ч./. Жилищната сграда е била собственост както следва – първи жилищен етаж – собствен на А. К., Г. К. и К. К. в режим на СИО – ? ид.ч. от приземния етаж, а изградения в дворното място гараж е бил съсобствен между К. и К. К. и Г. и К. К. – по ? ид.ч. в режим на СИОЖ, като А. К. е притежавала и правото да надстрои сградата и гаража. След откриването на наследството на К. К. на 21.12.2998 г. и на наследството на К. К. на 19.12.2000 година, наследниците им по закон – ищецът по делото П. К. и ответниците Г. и А. К. са придобили по наследство по 1/3 ид.ч. от притежаваните от наследодателите си идеални части от имотите, описани по-горе. След извършени разпоредителни сделки през 2002 г., 2004 г. и 2005 г., собственици на дворното място са станали П. К. – 20/475 ид. ч. по наследяване и заедно със съпругата си Д. К. в режим на СИО на още 215/475 ид.ч., Г. К. – 20/475 ид.ч. по наследяване и заедно със съпругата си К. К. – на още 100/475 ид.ч. в режим на СИО, А. К. – 20/475 ид.ч. по наследяване и К. К. – 100/475 ид.ч.. Към 2005 г., жилищната сграда е била собствена както следва : П. К. – собственик на целия първи жилищен етаж и 1/6 ид.ч. от приземния етаж, Г. и К. К. в режим на СИО – ? ид.ч. от приземния етаж, Г. К. – 1/6 ид.ч. от приземния етаж, А. К. – 1/6 ид.ч. от приземния етаж. Гаражът е бил собственост на П. К., Г. К. и А. К. – по 1/6 ид.ч. по наследяване и Г. и К. К. – ? ид.ч. в режим на СИО. През 2008 година, П. К. е продал на С. В. К. първия жилищен етаж.
Съдът е приел за неоснователно възражението за недействителност на разпоредителните сделки относно разпореждането с идеални части от недвижимите имоти, като е приел, че нарушаването на процедурата по чл.33 от ЗС не води до недействителност на съответната сделка.
За неоснователно е приел и възражението на Г. и К. К. за придобиване на приземния етаж и гаража на основание придобивна давност. Съдът е приел от доказателствата по делото, че ищецът П. К. е получавал парични суми от брат си Г. К. затова, че в същите помещения живее „зет му Г.”, както и че съделителят П.К. е получавал парични суми под формата на наемна цена за същите помещения. Въз основа на тези факти, съдът е приел, че Г. и К. К. са били владелци само на тяхната идеална част от съсобствеността в имота, а за астаналите идеълни части са били държатели, доколкото те не са свели до знанието на останалите съсобственици промяната в намерението да своят имота, като доказването на този факт следва да е при условията напълно и главно доказване именно от лицата, които се позовават на придобиване по давност на съсобствен имот тогава, когато съсобствеността произтича от наследяване , както е в конкретния случай. При тези изводи, въззивният съд е допуснал делба на приземния етаж от жилищната сграда и гаража при квоти, описани по-горе.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, подробно описани в изложението на касационните основания в конкретния казус, от гледна точка на твърденията на касаторите, както и свързани с възприемането на съда относно фактическата обстановка по делото. Конкретен правен въпрос, относим към спора, по която да се е произнесъл съда при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК. Сочените процесуалноправни въпроси представлява оплакване от страна на касаторите относно допуснати процесуални нарушения от страна на съда при разглеждане на делото и възприемането от него на факти по спора, т.н. фактическа обстановка. Наличието на процесуални нарушения не е сред касационните основания, водещи до допустимост на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл.280 от ГПК. Процесуалните нарушения, довели до неправилност на постановеното съдебно решение следва да се преценяват относно тяхното наличие, в производството по разглеждането на касационната жалба, доколкото същите са включени като касационни основания по чл.281 от ГПК, но едва след като касационното обжалване е било допуснато, на кое да е от основанията, посочени в разпоредбата на чл.280 от ГПК и посочени в изложението от ксасаторите. В същата насока, неодупистимо е в производството по чл.288 от ГПК да се извършва проверка на възприетата от съда фактическа обстановка, доколкото касае евентуална необоснованост на съдебното решение – касационно основание отново по чл.281 от ГПК. Сочените правни въпроси относно задължението на съда да обсъди доказателствата по делото, касаят възприетата от съда фактическа обстановка, респ. необосноваността на съдебния акт, респ. допуснато процесуално нарушение – все въпроси, неотносими към касационните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
По изложените съображения, не са налице касационни основания , сочени от касаторите, относно допустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-92/28.08.2012 г., постановено по гр.д.№ 1108/2012 г. от Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.