О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр. София, 10.05.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 343 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 236/26.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 285/2011 г. от Окръжен съд – Стара Загора.
Ответниците по касационната жалба Г. Н. П. и В. К. П. са подали писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 от ГПК, с който оспорват наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
По предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, съдът е приел същия за основателен, като ищците са установили своето право на собственост върху спорния недвижим имот въз основа на издадено в тяхна полза позитивно решение на поземлена комисия, възстановяващо правото им на собственост върху имота в стари, реални граници. Ответникът е изложил твърдения, че е придобил правото на собственост върху имот въз основа на публичен търг, организиран от [община], която от своя страна е издала А. на същия имот, след влизането в сила на решението на поземлената комисия. Съдът е приел, че акта за общинска собственост не създава права на собственост, а единствено ги констатира, като основанието, на което е съставен акта за общинска собственост не се установява в хода на процеса, предвид оспорването му от страна на ищците по делото. От събраните по делото доказателства се е установило, че актът е издаден въз основа на констатация на общинската администрация, че имотът представлява общинска собственост на основание чл.56, ал.1, т.2 и т.7 от ЗОС. Не се е установило от доказателствата по делото наличието на правна сделка, изтекла в полза на общината придобивна давност, както и имотът да е предоставен на общината въз основа на закон, което основание е записано в акта за общинска собственост. Въз основа нагорното, съдът е приел, че общината, като частен праводател на ответника по делото, не е притежавала правото на собственост върху имота, следователно не е могла да прехвърли правото на собественост и на ответника по делото. Ответникът е оспорил законосъобразността на проведената административна процедура по възстановяването на правото на собственост в стари реални граници. В рамките на косвения съдебен контрол, съдът е направил проверка за законосъобразност на проведената процедура по възстановяването на правото на собственост, като е приел, че липсват пречки за възстановяването на собствеността в стари реални граници, тъй като не са налице законовите пречки за това. Имотът е бил земеделска земя, включена в границите на урбанизираните територии и е подлежал на възстановяване, като и в изпълнение на решението на поземлената комисия, длъжностни лица на [община] са извършили въвод във владение на праводателите на ищците през 1996 г., впоследствие, същата общинска администрация е издала акт за общинска собственост на същия имот, поради обстоятелството, че същия имот е пустееща и безстопанствена земя /без последното да е отразено в акта, а се установява от свидетелските показания/.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и противоречиво разрешаване от съдилищата – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Посочен е правен въпрос, във връзка с допустимостта на земеделска реституция при осъществени благоустройствени мероприятия в имота. Сочи се противоречие с решение № 741/2010 г. от 07.01.2010 г. по гр.д.№ 1971/2009 г. на ІV г.о. на ВКС по този правен въпрос, с възприетото относно допустимостта на реституцията в конкретния случай. С посоченото решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е прието, че осъществяването на благоустройствено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, като пречка за осъществяване на земеделска реституция, представлява осъществяване на благоустройствено мероприятие и застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение, като в конкретното хипотеза по това дела /цитирано от касатора/, се касае за осъществяване на мероприятие, представляващо изграждане на асфалтиран път, представляващ подход към бетонов възел и арматурен двор в спорния имот, което, съдът е приел за пречка при осъществяването на земеделската реституция. В случая се касае за изграден и съществуващ водопровод в имота, което не следва да се приеме като осъществено благоустройствено мероприятие, по смисъла, който е придаден в цитираното съдебно решение на ВКС, а както е отразено в обжалваното решение, единствено като обстоятелство, отразяващо се на ползуването на имота, но не и на възможността за възстановяването му в стари реални граници. Същите изводи следва да се отнесат и към поставения правен въпрос относно противоречие с решение №1208/2008 г. по гр.д.№ 5459/2007 г. на V г.о. на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./, във връзка с наличието на пречка за провеждане на земеделска реституция тогава, когато върху имота е реализирано мероприятие, изразяващо се в предоставянето на имота на учебно заведение и същия представлява алеи и зелени площи на същото това учебно заведение. Съдът не се е произнесъл по този правен въпрос в противоречие д цитираното решение, доколкото фактическата обстановка е различна при двете дела. При цитираното решение на ВКС е установено, че мероприятието е реализирано, като за изградени зелени площи и алеи, доколкото в настоящия случай, от фактическа страна съдът е приел, че отреждането за мероприятието в плана от 1992 г. не е осъществено и липсата на осъществяването води да възможност за провеждането на реституционната процедура.
Соченото противоречие с решение № 1957/1995 г. по гр.д.№ 2423/1993 г. на ІV г.о. не е налице по сочения правен въпрос, относно допустимостта на иск за собственост върху реални части от УПИ, доколкото в случая се касае за иск за собственост на имот, собствеността върху който е възстановена по силата на решение на поземлена комисия, в хода на успешно приключила земеделска реституция, а в цитираното решение се касае за иск за собственост, при който имотът е описан от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба по отменен дворищно регулационен план, а не по действуващия и в тази връзка съдът е достигнал до извод, че се касае за иск за собственост на реална част от нов имот, образуван по силата на нова дворищна регулация. В този случай, фактическата обстановка е различна, доколкото при посоченото съдебно решение ВС не е бил сезиран с иск за собственост на имот, собствеността върху който ищците претендират по силата на земеделска реституция, поради което и сравнението, направено от касатора е необосновано.
По останалите правни въпроси, сочени от касатора, не се сочи противоречие с постановени и влезли в сила съдебни актове, а с определения на ВКС, които не разрешават със сила на пресъдено нещо материално правен спор /доколкото се сочат материалноправни въпроси/, поради което и не съставляват съдебна практика по смисъла както на т.1, така и на т.2 от разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. В този смисъл са и указанията на ВКС, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК, по приложението на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното, съставът на ВКС приема, че не са налице сочените касационни основание относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236/26.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 285/2011 г. от Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.