О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
С., 17.09. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3084/2018 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Роза Д. Д., чрез адв. Г. К. И., срещу определение № 276 от 30.07.2018г., по гр. д. № 2708/2018г., по описа на ВКС, IV ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката молба за отмяна на влязлото в сила решение № 739/19.V.2015 г., постановено по гр. д. № 1360/2015 г. по описа на Плевенския районен съд.
В частната жалба са изложени оплаквания за това, че неправилно Плевенският окръжен съд е разделил гр. д. № 3810/2014 г. и образувал допълнително гр. д. № 1360/2015г., за да не се допусне същото до касационно разглеждане предвид цената на иска. Поддържа се, че решение № 1466 от 23.10.2015 г. на Плевенския районен съд по гр. д. № 3810/2014 г. не било допуснато до окръжния съд въпреки наличието на подадена въззивна жалба. Жалбоподателката счита, че чрез тези действия се препятства защитата на правата й, което оказва влияние на здравословното й състояние. Отправеното до съда искане е за обединяване на двете дела и отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр. д. № 2708/2018 г., по описа на ВКС, IV ГО, е образувано по молба за отмяна на влязлото в сила решение № 739/2015 г., постановено по гр. д. № 1360/2015 г. по описа на Плевенския районен съд.
За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал.1 и чл. 304, ал.1 ГПК. Констатирал е, че молителката релевира единствено оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, които не се обхващат от изрично и изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК. Независимо от дадените указания на страната за отстраняване на тази нередовност както от първоинстанционния съд, така и от докладчика по делото, същата не е отстранена в срок, поради което съставът на ВКС, IV г.о. е счел, че молбата следва да се остави без разглеждане като се позовал на т. 10 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Атакуваното определение е правилно.
Съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от ТР № 7/2014 г. по тълк. д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл.303 и чл.304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл.306, ал.1 ГПК за редовност на молбата за отмяна. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал.1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал.1 ГПК. Когато молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, на страната се изпраща съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок, като при неотстраняване в срок на констатирания порок, молбата за отмяна се връща на молителя.
В конкретния случай с молбата за отмяна и уточняващите я молби молителката отправя до съда искане за отмяна на решение № 739/19.05.2015 г. по гр. д. № 1360/2015 г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу „УМБАЛ [фирма] иск с правно основание чл. 242, вр. с мл. 128, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 4 396,60 лв., представляващо неизплатено трудово възнаграждение за периода 17.09.2013 г. – 18.07.2014 г. Релевира доводи за нищожност на решението и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита за неправилна дадената от съда правна квалификация на иска. Поддържа, че общата претендирана сума била около 6 500 лв. и включвала неполучено възнаграждение, внесени здравни осигуровки, нанесени имуществени и неимуществени вреди, мораторна лихва и лихва за забава, като независимо от разделянето на гр.д. № 1360/2015 г. претендираната сума надвишавала определения в чл. 280, ал.2 ГПК праг за касационно обжалване. Сочи, че поради извършеното разделяне на делата „незаработените“ заплати не били приети като пропуснати ползи и нанесени вреди и същевременно незаплащането от бюрото за безработни не било взето предвид от съда.
С разпореждане № 123 от 16.05.2018 г. на председателя на IV г.о. преписката по молбата за отмяна е върната на администриращия съд да укаже на молителката да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303 ГПК. Съответни указания са дадени на молителката с разпореждане № 5475/18.05.2018 г. на Плевенския районен съд. С разпореждане от 16.07.2018 г. на докладчика по делото молбата за отмяна повторно е оставена без движение за представяне на мотивирано изложение на основанията за отмяна. В постъпилата в изпълнение на него молба вх. № 7035/25.07.2018г. се преповтарят вече изложените оплаквания, обуславящи неправилност на атакуваното решение, като същата не съдържа позоваване на основание, попадащо в приложното поле на чл. 303, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС е недопустима, като постановеното в този смисъл определение на ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 276 от 30.07.2018 г., по гр. д. № 2708/2018г., по описа на ВКС, IV ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: