2
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
[населено място], 24.06. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. Б.
С. Д.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 325 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Варненския апелативен съд № 240/19.04.2011 г. по ч.гр.д. № 156/2011 г., с което е потвърдено определението на Шуменския окръжен съд № 35 от 17.01.2011 г. по гр.д. № 671/2010 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд.
Недоволен от определението на ВАпС е жалбоподателят [фирма], [населено място], представлявано от управителя В. И. В., чрез пълномощника си адв. И. К. от АК-Шумен, който го обжалва в срок и моли след като бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос от значение за изхода на делото относно местната подсъдност по чл. 115 ГПК по иск за непозволено увреждане, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, да бъде отменено като незаконосъобразно и делото изпратено за разглеждане от Шуменския окръжен съд.
Ответникът по частната жалба ЧСИ при СГС М. И. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-С. в писмен отговор оспорва частната жалба като изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване, а по същество моли, същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. В нея е инкорпорирано и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с приложена съдебна практика.
След преценка доводите на страните и на обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на обжалвания съдебен акт. Предмет на спора е процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора за местна подсъдност, а именно – как трябва да се определи местната подсъдност съобразно специалната разпоредба на чл. 115 ГПК по искове за непозволено увреждане, когато мястото на извършване на деянието под формата на действие е различно от мястото на настъпване на вредоносния резултат.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че определението на Шуменския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, е правилно, тъй като с оглед предявения иск от ищцовото дружество [фирма] срещу ЧСИ № 838 М. И. Б., с район на действие Софийски градски съд, за заплащане на сумата от 63 860,87 лв., представляваща стойността на нанесени вреди вследствие на незаконосъобразно изпълнение, с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 441 ГПК, който иск е за непозволено увреждане, както и във връзка с направеното възражение за местна подсъдност от ответника, е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 115 ГПК, тъй като местоизвършването на деянието е в [населено място], компетентен да се произнесе по спора е не Шуменския окръжен съд, а Софийски градски съд.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с въззивното определение съдът да се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Тази хипотеза, съгласно т. 2 от ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС ще бъде налице, когато практиката на ВКС е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, както и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд и решенията, постановени по реда на по чл. 290 ГПК, каквито в настоящия случай не са представени. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая са представени две определения на ВС и ВКС, които обуславят хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и са представени две определения на състави на ВС/ВКС. Жалбоподателят е посочил процесуалноправния въпрос, как трябва да се определи местната подсъдност съобразно специалната разпоредба на чл. 115 ГПК по искове за непозволено увреждане, когато мястото на извършване на деянието под формата на действие е различно от мястото на настъпване на вредоносния резултат. В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по този въпрос, като е приел, че с оглед на предявения иск за непозволено увреждане съгласно чл. 115 ГПК на ищеца е дадена възможност за избор на местната подсъдност като изключение от правилото на чл. 105 ГПК, като искът се предяви по местоизвършване на деянието. Тъй като местоизвършване на противоправните деяния/действия и бездействия/, които се твърдят в исковата молба, а именно – налагането на запор на сметките на длъжника в [фирма], неизпращане на нова покана за доброволно изпълнение и др. са извършени от ответника ЧСИ М. Б. в [населено място], където е местоизвършване на деянието, то компетентен да разгледа спора е Софийски градски съд. В случая разпоредбата на чл. 115 ГПК като изключение от общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, дава възможност по иск за обезщетение при непозволено увреждане, той да се предяви по местоизвършване на деянието, като изборът на подсъдността е предоставена на увредения от деликта – ищеца. В случая искът е предявен пред Шуменския окръжен съд, но ответникът е възразил за неподсъдността му на този съд, тъй като местоизвършването на деянието е в [населено място], където е и адресът и районът на действие на ответника ЧСИ Б. и съдът е прекратил производството по делото пред него и го е изпратил по подсъдност на СГС, което определение е потвърдено от въззивната инстанция. Фактът, че твърдените вреди са настъпили за ищеца в [населено място] е без значение, тъй като при определяне на подсъдността по чл. 115 ГПК от значение е местоизвършването на деянието, а не мястото, където са настъпили вредоносните последици от него. Т.е. в случая за ищцовото дружество е съществувала възможност да предяви иска по местоизвършване на деянието или по местожителството на ответника, които с оглед данните по делото в случая съвпадат, но е и пред съда на своя адрес на управление, с твърдението, че там за него са настъпили вредите. В тази насока изводите на въззивния съд в обжалваното определение по поставения процесуален въпрос изцяло кореспондират с представената в тази насока съдебна практика.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По принцип следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Твърдения, които касаят неправилност на определението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а са касационни основания по чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат от съда по същество, ако е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдебната практика по релевирания от касатора процесуалноправен въпрос е постоянна, трайна и непротиворечива, а нормата на чл. 115 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски за настоящото производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Варненския апелативен съд № 240/19.04.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 156/2011 г. по частна касационна жалба с вх. № 2298/09.05.2011 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица], представлявано от управителя В. И. В., да заплати на ЧСИ М. И. Б., с район на действие Софийски градски съд и адрес: [населено място], [улица], ап. 3, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :