О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр.София, 19.03.2012г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1203 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.04.2011г. по гр.д.№320/2011г., с което Окръжен съд Бургас е уважил предявените от Б. Б. Т. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуални въпроси от значение за спора, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от Б. Б. Т. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Прието е за установено, че между [фирма] от една страна и от друга – Б. Б. е бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжност „началник /завеждащ отделение Клинична лаборатория” . Със заповед № 58/18.06.2010г. на управителя на [фирма] трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Заповедта е предхождана от изпратено до ищцата едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на трудовия и договор на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ. При тези данни въззивния съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като работодателят е посочил само правното основание за уволнението – чл.328, ал.1, т.2 КТ, без да посочи по коя от двете хипотези на правната норма се прекратява трудовото правоотношение- съкращаване на щата или закриване на част от предприятието и в заповедта не са изложени и мотиви, които биха дали яснота по този въпрос. Изложени са съображения за това, че от извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на уволнението не е имало изменение на длъжностното щатно разписание на [фирма]., а то е било променено считано от 01.07.2010г. и утвърдено от управителя М.. Посочено е, че за да е законосъобразно едно уволнение поради съкращаване на щата е необходимо работодателят да е утвърдил ново щатно разписание преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение, в което длъжността на уволнения служител да не е включена.
Прието е, че няма доказателства, които да подкрепят твърдението на въззивника, че отделение „Клинична лаборатория” е било закрито чрез надлежен акт на компетентен орган. При това положение неотносими към настоящия спор се явяват всички наведени от страните твърдения и представени доказателства по въпроса дали болничното заведение може да функционира и да получи акредитация като ползва услугите на частна клинична лаборатория. Като е признал уволнението за незаконно, въззивният съд е възстановил ищцата на заеманата от нея до уволнението и длъжност и е присъдил обезщетение по чл.225 ал.1 КТ – за оставане без работа поради незаконно уволнение, считано от датата на уволнението 18.06.2010г. до датата на постановяване на съдебното решение – 12.11.2010г. като е взето предвид приетото като доказателство е копие от трудовата и книжка, от което е видно, че след уволнението ищцата не е започнала работа по трудов договор.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят е посочил, че с обжалваното решение е даден отговор на процесуални въпроси от значение за спора- за задължението на съда да събере доказателства за оставането на служителя без работа както и за разпределението на доказателствената тежест с оглед преценката за основателност на иска по чл.225 КТ. които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос. По същия има формирана трайна практика на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от25.05.2011г. по гр.д.№1464/2010 г. ІІІ г.о. на ВКС. В същата е прието, че за да бъде уважен този иск трябва да са налице следните предпоставки: признаване на уволнението за незаконно с уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и наличие на имуществена вреда /пропусната полза/, която се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от закона максимален срок от шест месеца. Доказването на вредата, поради оставането без работа по трудово правоотношение е в тежест на уволнения работник или служител-ищец по делото, поради това, че този иск по своя характер не е конститутивен за разлика от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Доказването на претърпяната имуществена вреда под формата на пропусната полза може да стане с всички доказателствени средства – най-често на практика – трудова книжка и удостоверение от „Бюро по труда”, но и чрез справка от НАП, че за съответния период ищецът няма регистрирани трудови договори. Писмената декларация на ищеца за оставането му без работа няма доказателствена сила, тъй като съставлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя факти. Тази практика не следва да се променя поради нейната неправилност с оглед настъпили промени в обществените отношения, довили до нейното формиране.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 14.04.2011г. по гр.д.№320/2011г. на Окръжен съд Бургас по жалба на [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: