ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 352
гр. София, 26.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1772/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. С. Д. и „Делта сървиз” ООД,гр. София против определение № 147 от 16.01.2018 г. по ч.гр.д. № 6316/2017 г. на Софийски апелативен съд .
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 12.07.2017г. по гр.д. № 1845/16 на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на настоящите частни касатори против „Финанс лизинг” ЕАД, [населено място]. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че първостепенният съд е сезиран с иск за установяване нищожност на запис на заповед за сума от 52282.72 евро с левова равностойност 115946.92лв.Така съобразно правилото на чл.69,ал.1, т.4 ГПК е определена цената на иска. Съдът е преценил като правилно даденото указание на сезирания първоинстанционен съд за внасяне на държавна такса върху така определената цена на иска в размер на 4637.88лв. Мотивиран по този начин, решаващият състав е приел за законосъобразно прилагането на правната последица от невнасяне на дължимата такса, а именно- връщане на исковата молба.С оглед направените оплаквания от жалбоподателите въззивният съд е приел още, че не е налице неяснота в указанията, тъй като предмет на разглеждане са били субективно съединени искове, което е ирелевантно за определяне на таксата, тъй като тя се формира по правилото на чл.71, ал.1 ГПК, като се определя върху имуществения интерес, който правилно е отчетен с обжалваното пред САС определение.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по него е изложила накратко оплакванията си за неправилност на обжалваното определение. Посочила е също така и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чието наличие е обвързала само с неговата обща дефинитивност.Изложени са и оплакванията за неправилност на акта, буквално възпроизведени от частната касационна жалба. С представеното изложение други доводи не са развити, а в касационната жалба, в която е инкорпорирано аналогично на разгледаното изложение, са поставени пет въпроса.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед така определената със задължителна практика дефинитивност на общото основание, дори и да се приеме, че от поставените в частната касационна жалба въпроси би могло да бъде изведен релевантен въпрос, въпреки, че същите са формулирани, съобразно твърденията на страната за неправилност на акта, то налице би било единствено общото основание по чл.280,ал.1 ГПК. Касаторите са поддържали наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не са изложили нито един аргумент в подкрепа на разбирането си. Същите не са сочили практика на ВС, респективно на ВКС в отклонение, на която считат, че поставените в касационната им жалба въпроси са били решени от въззивният съд. Или не е обоснован въобще допълнителен критерий във връзка с това основание. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано от касаторите, предполага доводи за това, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед това страната не е изложила каквито и да било доводи относими към това основание, като развитите съображения за неправилност на акта са ирелевантни и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 147 от 16.01.2018 г. по ч.гр.д. № 6316/2017 г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: