4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 21.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………….…. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2629 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 77 от 2 януари 2014 г. на В. С. А. от [населено място], област Варна, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Варна против въззивното решение № 2008 на Варненския ОС, ГК, 2-ри с-в, от 14.Х.2013 г., постановено по гр. дело № 2117/2013 г.
Оплакванията на касатора А. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а също „и в противоречие със събрания доказателствен материал по делото”. Поради това той претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд „със задължителни указания по прилагането на закона” или, алтернативно – решаване на спора по същество от ВКС, като бъде отхвърлен положителния установителен иск на В. К.. П. от [населено място] „на основанията, посочени още с писмения отговор пред първата инстанция”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. С. А. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. К. П. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие не само по допустимостта на касационния контрол, както и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на ОС-Варна, но и изрично е посочил, пряко позовавайки се на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК, че това е влязъл в сила съдебен акт, който не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като е бил постановен по гражданско дело, заведено по иск, чиято цена не надхвърля 5 000 лв. (пет хиляди лева).
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на В. С. А. от [населено място], област Варна ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Атакуваното от В. С. А. въззивно решение е било постановено от Варненския ОС по предявен срещу него от В. К.. П. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание по чл. 415, ал. 1 ГПК, чиито предмет е било съществуването на вземане в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляващо договорна неустойка по т. 3 от сключена помежду им Спогодба от 19.V.2011 г. с нотариална заверка на подписите, за което парично вземане последният е бил снабден от РС-Варна със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 3 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 21142/2011 г.
Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела. Ето защо, независимо от погрешното посочване на Варненския ОС във финалната част от диспозитива на атакуваното негово въззивно решение, че то подлежало на обжалване пред ВКС, също представлява влязъл в сила съдебен акт, по отношение на който редът за инстанционен контрол е бил изчерпан. Затова, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, въззивната инстанция е била длъжна да разпореди връщането на касационната жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 77 от 02.01.2014 г. на В. С. А. от [населено място], област Варна, подадена ч(рез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Варна против въззивното решение № 2008 на Варненския окръжен съд, ГК, 2-ри с-в, от 14.Х.2013 г., постановено по гр. дело № 2117/2013 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2629 по описа за 2014 г.