1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 22.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 3240 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. ф „З.“ против Решение № 1650 от 22.07.2015г. по в.т.д.№ 4845/14г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 2893/2011г. на СГС за отхвърлянето на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане срещу [фирма], [населено място] в размер на 834 944.93лв., изплатена финансова помощ по договор № 175 от 15.07.2002г. за предоставяне на финансова помощ по програма САПАРД, и на вземане от 808 743.93лв. – лихва за периода 27.05.2002г.до 30.09.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2009г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 45368/2009г.на СРС.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по т.3 на чл.281 ГПК. Твърдението е, че бенефециентът не е положил дължимата грижа на добър търговец да извърши добросъвестно проучване на пазара и упражни контрол върху истинността на офертите, необходими за одобряване на проекта му по програмата САПАРД, поради което е налице основанието по чл.8.1. от договора за прилагане на санкцията за връщане на предоставената финансова помощ поради представяне на документи с невярно съдържание, каквито били две, от необходимите най-малко три оферти от различни доставчици, съгласно чл.10,ал.1 от Наредба № 16 от 18.05.2002г. на МЗГ.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване за произнасяне по материалноправния въпрос: Подлежи ли на връщане предоставена безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД на основание т.8.1. от процесния договор поради представяне на неистински документ /оферта/, който е един от изискуемите за одобрението на проекта, въз основа на който се сключва процесния договор. Твърдението е, че мотивите на САС, че при кандидатстването за одобрение на проекта дружеството не е знаело и не е било в състояние да знае дали офертите са неистински, и че тази проверка е извън обема на дължимата грижа, т.е. не е налице проявена небрежност, са в противоречие Решение № 112 по т.д.№ 359/2011г. на 2 т.о., в което е обоснован изводът, че разпоредбата на чл.8.1 от договора е приложима както в случай на представени подправени документи или такива с невярно съдържание преди одобряване на бизнес плана, така и при изпълнението на договора. Позовава се и на допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280 ГПК като твърди, че мотивите на САС противоречат на мотивите на решението по т.д.№ 2117/2010г. на СГС,ТО, 7 състав, по т.д. 1204/2013 на СГС,ТО 13 състав и на изложените в решението по в.гр.д.№ 243/2012г. на АС Варна. Алтернативно се позовава и на предпоставката по т.3 на чл.280 ГПК. Счита че липсва и трайно установена съдебна практика по въпроса на кого следва да се възложи дължимата грижа за проверка истинността на данните в представените оферти и налице ли е небрежност, която следва да ангажира отговорността на търговеца.
Отговор в срока по чл.287 ГПК не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е посочила, че претенцията на ищеца за връщане на помощта от ползвателя, на основание т.8.1 от сключения между страните Договор № 175 от 15.07.2002г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за дейности по бизнес плана към проект № 190204200019-реконструиране и монтаж на кланична линия за едър добитък, е основана на твърдение за констатирани от Европейската комисия за борба с измамите проверка за нередности във връзка с проекти за финансиране по Програмата САПАРД в България и конкретно във връзка с получени от „И.“ средства по този договор. О. се е позовал на отговор от италианската полиция – Главно подразделение на финансова полиция към Служба международно сътрудничество във връзка с две оферти, представени от „И.“ в подкрепа на кандидатстването му за отпускане на помощта: на италианските компании „Ровани енджиниъринг и манюфакчъринг С.“ и „Карбоняни И.“. В отговора е било посочено за установено, че офертите са неистински. По делото е бил приложен докладът на полицията /л.647сл./, видно от който „законният представител на [фирма] е заявил във връзка с документ от 07.04.2002г., адресиран до [фирма] „че не разпознава и никога не е имал търговски взаимоотношения с български субекти, въпреки че се е опитвал да се внедри на пазара чрез изпращане на някои предложения, които не са се увенчали с успех“, а госпожа Лупи П., ръководител на административния офис на „Ровани“ не е разпознала оферта № 34/14.04.2002г., адресирана до [фирма], [населено място]; че се е опитала с отрицателен резултат да се внедри на българския пазар чрез изпращане на оферта за доставка на друга българска фирма”. По делото не е било спорно, че офертите са изпратени във връзка с осъществената от италианския гражданин А. Меша дейност в изпълнение на договора му за посредничество, сключен с ответника от 27.02.2002г., чийто предмет е бил „проучване на условията и сключване на договор за доставка на машини и оборудване за месопреработвателната промишленост и конкретно кланична дейност, като преговорите да бъдат водени с водещите фирми в този сектор като Ровани О. Италия, Карбоняни О., Италия и други страни от ЕС”. Представени са и писма /л. 300 и л. 319/, с които офертите на „Ровани“ и „Карбонани“ са адресирани чрез А. Меша до [фирма], както и две декларации от Меша от 10.08.2009г. /л.305 и л.322/ до изпълнителния директор на Фонд земеделие, че той лично е съгласувал офертите с представителите на двете италиански дружества, и че офертите от 14.04.2002г. на „Ровани“ и тази от “Карбоняни“ от 07.05.2002г., са истински. Към исковата молба ищецът е представил оферти, които ответното дружество е приложило към молбата си за отпускане на финансирането като тази на „Карбоняни“ е от дата 07.05.2002г./л.57/. Представено е писмо /л.302/ от 16.09.2008г., изходящо от отговорник продажби на „Ровани“, че през периода 2002г.-2003г. са били проведени срещи между „Ровани“ и „И.“ за реализиране на проекти на линии за клане и че по този повод италианското дружество е изпращало многобройни оферти, скици и др.документация, но договор не е бил сключен.
При тези данни въззивната инстанция е приела, че съобразно разпоредбата на чл.12 ЗЗД отговорността на ответника по чл.8 от договора, визиращ връщане на помощта при представяне на документи с невярно съдържание или подправени документи, възниква при недобросъвестно поведение – когато съзнателно или по небрежност е знаел, или е могъл да узнае, при полагане на дължимата грижа, тяхната неистинност или неавтентичност. Приела е за неустановено недобросъвестно поведение при комплектоването на документите за отпускане на финансирането с двете оферти. При анализ на събраните доказателства е мотивирала, че представляващите дружеството не са знаели и не са били в състояние да се усъмнят в коректността на офертите, получени чрез посредничеството на италианския гражданин, скрепени с печатите на дружествата и предадени им от лицето, изрично упълномощено да посредничи при осъществяването на контакти с контрахенти, които могат да доставят оборудването за изпълнение на инвестицията. Прието е, че извън обема на дължимата грижа по чл.302 ТЗ е проверката на истинността на данните в документите, поради което отсъства проява на небрежност, с което е обосновано потвърждаването на решението за отхвърлянето на иска за признаване съществуването на задължението за връщане предоставената финансова помощ.
От възпроизведените мотиви на обжалвания съдебен акт е очевидно, че въззивната инстанция не е отрекла задължението за връщане на предоставената помощ в случай на представяне на неистински или подправен документ във връзка с представения за одобрение бизнес план, по който ползвателят кандидатства за отпускане на финансирането. Въпросът в изложението е некоректно поставен, тъй като изводите за отхвърляне на иска не са резултат на отрицателен отговор на този въпрос при тълкуване на категоричната разпоредба на чл.8 от договора. Въззивната инстанция не е мотивирала, че ползвателят не дължи проверка на истинността на офертите, а е обосновала, че в конкретния случай съдържанието им е скрепено с печат на дружествата, които са водещи фирми в сектора оборудване на кланица за животни, за която дейност е бизнес планът на ползвателя по проекта, както и че офертите са съгласувани и идват от посредник, комуто изрично е възложено осъществяване на бизнес контакт. Отсъства и въведената предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – позоваването на дадения с решението по т.д.№ 359/2011г. на ІІ т.о. на ВКС отговор, е само формално, като въззивната инстанция изрично е мотивирала основанието за приложението на санкцията по чл.8 от договора на етапа кандидатстването за помощта преди одобрението за бизнес плана и преди сключването на договора. Неоснователно е и позоваването на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като различният изход на спора по цитираните решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, е резултат на различна фактическа обстановка и преценка на обема на положената от бенефициента дължима грижа. За да е налице основанието по т.2 на чл.280 ГПК не е достатъчно само различна мотивировка, формално различие на мотивите в съдебни актове и различен краен резултат на спора, а противоречиво разрешение на един и същ правен въпрос, каквото в случая не е доказано. Необосновано е и приложното поле на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК. Дали е налице небрежност, която следва да ангажира отговорността на търговеца за връщане на помощта е фактически, а не правен въпрос, тъй като отговорът е предпоставен от приетите за установени обстоятелства по всеки конкретен спор.
Същевременно както в обжалваното, така и в практиката по чл.280,т.2 ГПК, на която касаторът се позовава, непротиворечиво е изразено становището, че ползвателят е този, който дължи грижата за проверка истинността на офертите. Искането за допускане на обжалването, за да бъде даден отговор на въпроса при какви предпоставки Д. може да ангажира отговорността на ползвателите на помощ по програмата, в случай, че след сключването на договорите бъде установено представянето на етапа на кандидатстване и одобрение на проекта на неистинска оферта, е общ и неконкретизиран, без ясна и пряка връзка с решаващите изводи в обжалваното решение. Отсъства и твърдяната от касатора неяснота и непълната на приложимата уредба, както и отсъствие на съдебна практика.
Поради изложеното и с оглед необосноваване на общата, ведно с допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1650 от 22.07.2015г. по в.т.д.№ 4845/14г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: