О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр.София, 12.05.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 1170/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 във връзка с чл.280 ГПК и е образувано по касационна жалба на “С” О. гр. П. срещу решение №164 от 14.07.2009г. на П. окръжен съд, постановено по в.гр.д. №315/2009 г., с което е оставено в сила решение № 38/11.02.2009г. по гр.дело №3023/2008г. на П. районен съд в обжалваната му част. С това решение касаторът е осъден да заплати на ”Е” А. наемната цена за три стаи за периода от м.януари до м. юни 2007г. и разноски за консумативи и охрана на наетите помещения, обезщетение по т.17 от договора за наем от 31.08.2006г., както и мораторна лихва. Оплакванията на касатора са за неправилност на въззивното решение и се позовава на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – правилното прилагане на чл.228 и сл. от ЗЗД , когато договорът за наем е търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ , ще е от съществено значение за съдебната практика на ВКС.
Ответникът по касация “ Е. ” А. , гр. Б. в писмен отговор моли да се остави без разглеждане касационната жалба, като счита, че касаторът не е обосновал наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото съдът не е посочил онези въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които счита, че са от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд по предявените искове по чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и по чл.92, ал.1 ЗЗД, П. окръжен съд е приел за доказано неизпълнение на поети от наемателя към наемодателя задължения по договор за наем за заплащане на наемната цена, в предвидените в договора срокове и на направените разходи от ползването на вещта, като телефонни разговори, ел.енергия, вода, за охрана. Отхвърлено е като неоснователно възражението на ответника – касатор, че наемната цена се дължи след издаването и връчването на данъчна фактура, като ненамиращо подкрепа в закона и договора, и за нищожност на чл.4 от договора – разходите за консумативи и охрана да се заплащат на наемодателя, а не на доставчиците на услугата.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело, съгласно т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС по т.дело №1/2009г.
Въпросът за правилното приложение на чл.228 и сл. ЗЗД, когато договорът за наем представлява търговска сделка, е относим към основанието по чл.281, т.3 пр. първо от ГПК. Дали наемателят дължи наема след връчване на данъчна фактура е въпрос по приложението на чл.232, ал.2 ЗЗД и на конкретни договорености между страните по наемното правоотношение. Задължението на наемателя е носимо задължение – наемателят дължи наемната цена в уговорените в договора срокове, без значение дали сделката е между физически лица или е търговска по смисъла на чл.286 ТЗ, в случая авансово между 2 число на предходния месец. Доколкото в ТЗ липсват специални разпоредби, уреждащи отношенията между наемател и наемодател със страна търговец, се прилагат специалните разпоредби на наемния договор по ЗЗД. Забавата на длъжника не е обвързана с договорно задължение на наемодателя да издаде и връчи данъчна фактура. В случая позоваването на касатора на чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството не държи сметка за същността на договора за наем и за задълженията на страните по него – на наемодателя да предостави на наемателя годен за ползване обект, а наемателят да заплаща наемната цена. Що се касае до релевираната от касатора предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК тя според задължителните постановки на т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010г., предполага наличие на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, защото разглеждането му допринася за преодоляване на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за такова осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото това произнасяне би било от значение, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или тя да бъде осъвременена предвид настъпилите промени в законодателството или в обществените условия, какъвто не е настоящия случай. По приложението на чл.232, ал.2 ЗЗД, вкл. и в отношенията между търговци, има съдебна практика и в този смисъл инвокираният в изложението довод, че правилното приложение на чл.228 и сл. от ЗЗД, когато договорът за наем е търговска сделка ще е от “съществено значение за съдебната практика на ВКС” не представлява аргументация за наличие на приложното поле на касационното обжалване.
Доводите за неправилност на изводите на съда, че чл.4 от договора за наем не е нищожна клауза, са всъщност доводи за неправилност на решението, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост, касационно основание по чл.281, т.3 пр. първо и трето ГПК. Оценката на фактите и доказателствата, които ги установяват не могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по допускане на въззивното решение до касация. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши от касационната инстанция едва след като се допусне до касационно обжалване въззивното решение, защото основанията за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1 ГПК са различни от основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Освен това по матералноправния въпрос и приложението на чл.26, ал.1 ЗЗД – кога един договор или клауза от него противоречи на материалния закон има установена съдебна практика, поради което релевирания от касатора въпрос не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно даденото в т.4 на ТР №1/2009г. тълкуване по приложение на процесуалната норма. Горното се отнася и до доводите на касатора по приложението на чл.92 ЗЗД. Претенцията на ищеца по чл.17 от договора правилно е квалифицирана като претенция за неустойка, която цели да обезщети наемодателя при закъснение в плащането на наемната цена и консумативите за повече от три дни, т.е. съдът е постановил допустимо решение след като се е произнесъл по заявеното от ищеца спорно право.
Въпросът дали върху присъдената неустойка може да се начислява мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД е въпрос, обусловил крайните изводи на съда за уважаване на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД и поради това е от съществено значение за конкретния спор, но доколкото не е обоснована някой от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в тази му обжалвана част.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №164 от 14.07.2009г. на П. окръжен съд, постановено по в.гр.д. №315/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: