Определение №354 от по гр. дело №386/386 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 354
 
 
гр. София, 07.05.2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 386/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
            Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 601 от 02.12.08г., постановено по гр.д. № 514/08г. на
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. П. П. от с. С. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси – относно предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване право на собственост по давност от физическо лице и загубва ли се правото на собственост поради неупражняване на владение за определен срок, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Първият поставен от касатора въпрос е съществен, но той не е решен в противоречие с практиката на ВКС, доколкото същият не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Този въпрос не е решен и в противоречие с представените от касатора Р № 669 по гр.д. № 92/58г., Р № 2* по гр.д. № 1808/68г., Р № 2* по гр.д. № 559/80г., Р № 4 по гр.д. № 552/94г. на ВС, в които е прието, че правото на собственост не се загубва поради неупражняването му, а само когато собственикът се откаже от него или то бъде придобито от друг на едно или друго основание. Липсва противоречие и с решение № 2* по гр.д. № 2204/02г. на ВКС по приложението на чл.29 ЗСГ /отм./, тъй като тази разпоредба в случая не намира приложение, а Р № 2* по адм.д. № 1142/00г. на ВАС е относно приложението на чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони и няма никакво отношение към настоящия случай, още повече, че е постановено по административен, а не по граждански спор. Във връзка с втория поставен въпрос следва да се отбележи, че той не е съществен, тъй като в обжалваното решение не е направен извод, че правото на собственост върху имота е загубено от жалбоподателя поради неупражняването му, поради което и противоречие с представените в тази насока решения не би могло да съществува.
Последното релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая релевантни доводи в тези насоки не са изложени, а наред с това във връзка с поставения съществен въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на неправилна такава с оглед утвърждаване на нова. Ето защо разглеждането на настоящото дело от ВКС с нищо няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от Д. П. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 601 от 02.12.08г., постановено по гр.д. № 514/08г. на Д. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар