О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.882
гр. София, 24.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 703 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 47 от 9.03.2009 год. по гр. д. № 3635/2007 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, при повторно разглеждане на делото след отмяна на предходното въззивно решение, е постановил решение по конститутивния иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен от В. В. В., като е намалил до размер 2 558 533/6 542 000 ид. ч. саморъчния завет от 12.11.2003 год., с който В. И. В. е завещала на С. В. Х. ? ид. ч. от апартамент № 57 в гр. С., ж. к. „Б”, вх. 1, бл. 9, подробно описан в решението и изменил първоинстанционното решение от 19.03.2005 год. по гр. д. № 5307/2004 год. на Софийския районен съд, като определил квотите на страните в допуснатия до делба апартамент, както следва: за В. В. В. 2 347 967/6 542 000 ид. ч., а за С. В. Х. – 4 194 033/6 542 000 ид. ч.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът В. В. В., чрез пълномощника му а. Хр. М. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това делбата се допусне при различни от определените от въззивния съд дялове.
Ответницата С. В. Х. оспорва касационната жалба, като поддържа и становище за липса на основания за допускане на касационното обжалавне.
В представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречието му с практиката на ВКС – ТР № 1/2001 год. по гр. д. № 1/2000 год. ОСГК на ВКС, т. т. 6, 11 и 12.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е за допускане на съдебна делба на наследствен имот, като в производството по делбата ищецът е упражнил правото си да иска възстановяване на запазената му част от наследството на наследодателката на страните, завещала ? ид. ч. от наследствения апартамент на ответницата С. И. поради това искане на ищеца при първата касация е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав, който го е намерил за основателно. С оглед указанията на касационната инстанция и характера на представеното по делото завещание на наследодателката, въззивният съд е квалифицирал същото като завет на ? / или 3/6 ид. ч./ от апартамента. С оглед упражняване правото по чл. 30, ал. 1 ЗН от касатора, за да направи преценката дали заветът накърнява запазената му част от наследството, въззивният съд е образувал масата от всички имоти, принадлежали на наследодателката в момента на смъртта й, като е извадил установените задължения към трети лица и прибавил дарението на ид. ч. от заменените апартаменти, съгласно правилото на чл. 31 ЗН. След направените изчисления, вкл. и прихващане на дарението на ид. ч. при замяната на апартаментите, въззивният съд е заключил, че това, което наследява В. В. от неговата майка, изразено в пари, е недостатъчно по размер за запазената му част от нейното наследство, като недостигът се изразява в сумата 7 124.67 лв., поради което и намалил завета до размер 2 558 533/6 542 000 ид. ч., т. е. частта на заветницата след упражненото право по чл. 30, ал. 1 ЗН от касатора. Съобразявайки и частите на наследниците от наследството извън завета и от наследството на баща им, въззивният съд е определил и делбените квоти на двамата.
Касаторът не е изложил съображения относно въпроса, по който въззивният съд се е произнесъл според него в противоречие на ТР № 1/2001 год. и конкретно на т. т. 6, 11 и 12, поради което и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Доколкото се поддържа оплакване за събиране на негодни доказателства, то при новото разглеждане на делото въззивният съд е процедирал съобразно указанията на касационната инстанция в отменителното й решение за произнасянето по искането по чл. 30, ал. 1 ЗН, изхождащо от касатора и прието, след разглеждането му, за основателно. Процесуалноправните въпроси по събиране на доказателства, вкл. и назначаване на технически експертизи, не е обосновано да са решени в противоречие на цитираното тълкувателно решение, а оплакванията, поддържани от касатора представляват касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
Поради изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 47 от 9.03.2009 год. по гр. д. № 3635/2007 год. по описа на Софийски градски съд, ІV – „д” отделение, по касационната жалба на В. В. В. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: