О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София, 16.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 172 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“ – С., срещу решение № 130 от 04. 10. 2017г., постановено по в. гр. дело № 296/2017г. на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 386 от 04. 05. 2017г. по гр. дело № 121/2017г. на Сливенски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на ищеца Н. В. Н., постановено със заповед № РД – 05 – 171 от 14. 11. 2016г. на Директора на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“ – С., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар“ в Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“ – С. и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата 2 955. 12 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони досежно изведените правни изводи за мотивираност на процесната заповед за дисциплинарно уволнение и за неустановяване на нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца при изпълнение на възложената работа – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси за мотивирането на дисциплинарното уволнение в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и за задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните и да мотивира решението си като ясно и точно посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а при противоречащи си доказателства да обоснове защо и кои кредитира и кои не кредитира. По първия материалноправен въпрос сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 563 от 12. 02. 2013г. по гр. д. № 1747/2011г. на 4 г.о.; решение № 164 от 22. 06. 2015г. по гр. д. № 6474/2014г. на 3 г.о..; решение № 213 от 08. 10. 2015г. по гр. д. № 7372/2014г. на 3 г.о. и решение № 58 от 13. 03. 2012г. по гр. д. № 304/2011г. на 4 г.о.. По втория процесуалноправен въпрос навежда разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 217 от 09. 06. 2011г. по гр.д.№ 761/2010г. на 4 г.о. и решение № 24 от 15. 03. 2017г. по гр.д. № 112/2016г.на 4 г.о..
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/- Н. В. Н. подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Моли за присъждане на направените в настоящото касационно производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, но не са налице релевираните общо и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси.
Въззивният съд е приел за установено по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, че ищецът е заемал по процесното трудово правоотношение длъжността „горски стражар“ в Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“-гр. С., като на 15. 11. 2016г. е уволнен дисциплинарно за нарушения на трудовата дисциплина през периода: 19. 08. 2016г. – 16. 09. 2016г., квалифицирани като тежки по смисъла на чл. 190, ал. 1 , т. 7 КТ. Посочил е, че в заповедта за дисциплинарно уволнение се съдържа информация за трудовите задължения на ищеца, за извършените проверки в поверените му складове на 15. и 16. 09. 2016г., за исканите му обяснения относно установено превишаване на транспортираното количество дървесина спрямо издадените позволителни билети и установената липса на дървесина в два временни склада и за дадените обяснения от негова страна. Въззивният съд е констатирал, че в заповедта за уволнение не е посочено какво е конкретното нарушение на трудовата дисциплина, допуснато от служителя – ищец, то не може да бъде извлечено и от исканите обяснения по чл. 193 КТ, при което е невъзможно да се прецени съответствието му с най – тежкото наложено от работодателя наказание, т.е. да се извърши преценка на законосъобразността на дисциплинарното уволнение по същество. Приел е, че за да може служителят ефективно да защити правата си при уволнение, работодателят е длъжен да посочи конкретното нарушение на трудовата дисциплина измежду изчерпателно изброените в чл. 187, ал. 1 КТ /неизпълнение на възложена работа, злоупотреба с доверието на работодателя, преждевременно напускане на работа и т.н./, а това не е сторено от ответника, който не е посочил в какво се изразява виновното поведение на служителя. За незаконосъобразността на заповедта за уволнение решаващият съд е изложил и допълнителни аргументи – според заключението на СТЕ констатираните превишения и липси на дървесина в сочените от работодателя отдели 329л, 328в и 328е не са установени по надлежния ред, тъй като не е била спряна сечта и не е била извършвана проверка за дървесината на самите сечища, за да се съпостави с наличността във временните складове, а само тогава е възможно да се установи липса или надвишаване на транспортирана дървесина.
Формулираните от ответника правни въпроси, макар да удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не осъществяват соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като дадените от въззивния съд разрешения по тях в атакуваното решение са изцяло съобразени с формираната безпротиворечива практика на ВКС по чл. 290 ГПК, вкл. цитираната в касационната жалба. Според последната / решение № 563 от 12. 02. 2013г. по гр. д. № 1747/2011г. на 4 г.о.; решение № 164 от 22. 06. 2015г. по гр. д. № 6474/2014г. на 3 г.о..; решение № 213 от 08. 10. 2015г. по гр. д. № 7372/2014г. на 3 г.о. и решение № 58 от 13. 03. 2012г. по гр. д. № 304/2011г. на 4 г.о./, за да е мотивирана заповедта за дисциплинарно нарушение е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, вкл. чрез позоваване на известни за последния обстоятелства и документи, като изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са спазени, ако са изложени точно фактическите основания за дисциплинарното уволнение. Сливенски окръжен съд е приел именно, че липсва точно и конкретно посочване на фактите, послужили като основание за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание – конкретните нарушения на трудовата дисциплина, като не е ясно и в какво се изразява конкретното виновно поведение на ищеца. Този решаващ извод напълно съответства на горецитираната практика на ВКС, посочена и представена от самия касатор.
Гореизложеното за неосъщественото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК досежно материалноправния въпрос се отнася и до наведения от касатора процесуалноправен въпрос за мотивиране на въззивното решение и извеждане на фактическите констатации за правнорелевантните факти след съвкупната преценка на всички приети по делото доказателства. Според формираната задължителна и незадължителна практика на ВКС: ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 554/08.02.2012г. по гр. дело № 1163/2010г. на IV-то гр. отд., решение № 194/18.06.2013г. по гр. дело № 1100/2012г. на IV-то гр. отд., решение № 214 от 15. 03. 2017г. по гр. дело № 112/2016г. на ІV-то гр. отд. и решение № 94 от 28. 03. 2014г. по гр. дело № 2623/2013г. на ІV-то гр. отд. и др., въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Въззивният съд се е съобразил изцяло с горепосочената практика на ВКС при установяване на правнорелевантните факти в процеса. Следва да бъде посочено също, че процесуалноправният въпрос е зададен от касатора в контекста на изложените допълнителни мотиви за недоказано по същество нарушение на трудовата дисциплина от ищеца с оглед констатациите на съдебния експерт по приетата СТЕ, а те не са решаващи за крайния изход на спора, обусловен от извода за недостатъчна мотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 600 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС, платен съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба.
На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 04. 10. 2017г., постановено по в. гр. дело № 296/2017г. на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“ – С., ЕИК: , да заплати на Н. В. Н., ЕГН: [ЕГН], сумата 600 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.