Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 02.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.05.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 291 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Д. и М. Ц. Д. срещу въззивно решение от 28.06.2018 г. по възз. гр. д. № 140 /2018 г. на Монтански окръжен съд, г.о., в частите, с които е обезсилено и отменено първоинстанционно решение на Монтански районен съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.64 ЗС е определена друга площ за ползване.
Насрещните страни М. С. С., С. М. С. и Н. М. С. в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е изложил следните мотиви от правна страна:
Относно допустимостта: първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум по отношение на „осигурен достъп при извършване на ремонтни работи, свързани с нормалната поддръжка на същите“ и в тази част решението следва да се обезсили.
Относно правилността: По делото са приети две заключения на съдебно-техническа експертиза (нататък СТЕ).
Въззивният съд е приел, че заключението, според което първоинстанционният съд е определил ползването не съответства на претенцията на ищците, тъй като с него е подсигурен достъп до външна тоалетна, какъвто не се съдържа в петитума на иска, въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС, отразена в решение по гр.д. № 1283/ 2010 г., на първо г.о., за степента, в която следва да се определя правото на ползване върху земята – само, доколкото това е необходимо за ползването на постройката с оглед на предназначението и, доколкото в акта, с което е отстъпено правото, не е определено друго и като е съобразил предназначението на сградата и искането на ищците (петитума на исковата молба), въззивният съд е преценил, че следва да определи ползването съобразно другото заключение.
В изложението за допускане на касационно обжалване са изведени следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни, а други не приема?
Въпросът е свързан с довод, че според едно от приетите по делото заключения на съдебно-техническа експертиза и според един от ответниците външната тоалетна обслужва къщата.
Въпросът е по приложението на чл.269,изр.2 ГПК, той е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Въззивният съд е обсъдил доводите, които се съдържат във въззивната жалба, относими към предмета на спора, заявен с исковата молба. От мотивите на въззивния съд е видно, че именно по довод на жалбоподателите (ответници по иска) е извършил преценка на двете приети по делото заключения на СТЕ, за да установи с оглед петитума на исковата молба каква прилежаща към сградата площ е необходима за ползването и (релевантните за спора факти). В отговора на въззивната жалба не се съдържа никакъв конкретен довод, който въззивният съд да обсъди. Тя е напълно бланкетна и се изчерпва със становище за неоснователност на въззивната жалба и на доводите в нея.
2. При предявен иск с правно основание чл.64 ЗС длъжен ли е съдът да определи на суперфициарния собственик за ползване част от земята около сградата с достъп до всички нейни външни стени, което е необходимо за ползването и в нормално и годно за ползването и състояние, включително за да осигури достъп за извършването на ремонтни работи, събиране на паднали предмети и др.
Въпросът не е разрешен както се твърди в него. Видно от мотивите на въззивният съд, заключенията на СТЕ се различават в ширината на пътеките, и двете заключения определят пътеки от всички страни (по всички стени) на постройката.
3. Налице ли е произнасяне свръх петитум, когато съдът се е произнесъл по предмета на спора, въведен от ищеца с основанието и петитума на исковата молба.
Има се предвид частта от въззивното решение, с която е обезсилена част от първоинстанционното решение с което е „осигурен достъп при извършване на ремонтни работи, свързани с нормалната поддръжка на същите“.
Въпросът не е обуславящ, тъй като изводът на въззивния съд, че петитума на исковата молба не съдържа искане за определяне на площ, необходима за достъп за извършване на ремонтни работи, свързани с нормалната поддръжка на сградата. Петитумът е ограничен до определяне на площ, необходима за ползване на сградата според предназначението и, достъп до входа и около нея. В изложението на основанието на исковата молба също не се сочат факти и не се навеждат твърдения за създадени от ответниците пречки да бъде извършен ремонт.
Към това следва да се добави и че и двете заключения на СТЕ приемат, че пътеки с ширина 1.20 около къщата, каквито са съществуващите около къщата циментови пътеки, са достатъчни за извършване на ремонтни работи по нея: според заключението, на което е основано въззивното решение „са достатъчни за монтиране на скеле за измазване на сградата, ремонти на покрива и др.“, според заключението, на което е основано първоинстанционното решение „са достатъчни за извършване на основен ремонт на външните стени, а за ширината на пътеките, която осигурява необходимото разстояние за ползване на сградата няма норматив, тя е минимум 1 метър“, но вещото лице приема приетата в предишната експертиза ширина 1.20 метра.
От изложеното следва, че и двете вещи лица приемат едно и също относно ширината на пътеките около процесната сграда, необходими за нейното ползване и поддържане (ремонт). А от това следва, че вторият и третият въпроси са без значение за спора.
4. Следва ли размерът на прилежащите към жилищната сграда площи по чл.64 ЗС да съответства на методиката по приложение № 1 към чл.21 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, към която препраща ЗУТ?
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не се е занимавал и не е следвало да се занимава с него, доколкото, както се поддържа и в самия въпрос и е видно и от самото и заглавие цитираната наредба не съдържа правила по приложението на чл.64 ЗС (за определяне на площите, които са необходими за използване на постройките), а съдържа правила по приложението на правила на ЗУТ за устройство на отделните видове територии устройствени зони. Към това следва да се добави и че тази наредба е обсъдена от вещото лице, на чието заключение е основано отмененото първоинстанционно решение (за което жалбоподателите твърдят, че е правилно) и вещото лице е посочило изрично, че в тази наредба не се съдържат правила за определяне на необходима прилежаща площ към търпима жилищна сграда в чужд имот (както преценява процесната) и че за осигуряване на площите около сградата за нейното ползване няма норматив и ширина от 1 метър е достатъчна за извършване на ремонт.
5. Дали второстепенните постройки, включително външната тоалетна, които не са самостоятелни обекти на правото на собственост, представляват принадлежност към главната вещ и я следват по смисъла на чл.98 ЗС?
Видно от изложеното за първия и третия въпрос, този въпрос не е обуславящ, при очертаване на предмета на спора въззивният съд е приел, че петитумът на исковата молба се отнася (изчерпва) единствена с определяне на площите за ползване на една постройка (няма петитум за предоставяне на ползване на площ около второстепенни постройки), поради което не се е произнасял и не е следвало да се произнася по въпроса.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно ожалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на ответниците М. С. С. и С. М. С. и Н. М. С. за осъждане на жалбоподателите да им заплатят направените разноски съгласно списък за разноски е основателно за сумите 500 лева за първия ответник и 500 лева за втория и третия ответници за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представените договори за процесуално представителство.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 28.06.2018 г. по възз. гр. д. № 140 /2018 г. на Монтански окръжен съд.
Осъжда А. С. Д. и М. Ц. Д. да заплатят на М. С. С. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда А. С. Д. и М. Ц. Д. да заплатят на С. М. С. и Н. М. С. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.