Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 03.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.05.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 733 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Я., С. К. и А. Я. срещу въззивно решение № 107 от 7.11.2018 г. по възз. гр. д. № 202 /2018 г. на Силистренския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение на Силистренския районен съд по гр.д. № 386 /2018 г., с което са отхвърлени искове на жалбоподателите срещу Б. Х. Е., Р. Х. Ю. и Н. И. Ю. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на дървопроизводителна горска площ от 49.998 дка в землището на [населено място], [община].
Насрещните страни Б. Е., Р. Ю. и Н. Ю. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за защита на право на собственост върху недвижим имот, за което в чл.280,ал.3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивната жалба на А. Я., С. К. и А. Я. се изчерпва с общи твърдения за процесуални нарушения, на материалния закон и необоснованост на първоинстанционното решение и че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства (твърдения за процесуални нарушения), с нея не са направени доказателствени искания.
При тези доводи въззивният съд е приел, че в полза на ищците е възстановено правото на собственост върху процесния имот, но след това ответникът Б. Е. го е придобил чрез давностно владение:
От 2000 г. ответникът Б. Е. владее процесния имот, като през цялото време до предявяването на исковете на 21.03.2015 г. е заявявал и демонстрирал правото си на собственост, осъществявал е сеч в имота като собствен, поради което възражението му, че е придобил имота по давност, се явява основателно. Осъществени са елементите на придобивното основание по чл.79,ал.1 ЗС вр. чл.68 ЗС. С това правото на собственост на ищците е изгубено. Без значение е дали ответникът Б. Е. е плащал за имота, както твърди, доколкото е демонстрирал владение.
Въззивният съд е приел, че не може да се приеме за основателно твърдението, че спрямо жалбоподателите (ищци) ответникът Б. Е. не е осъществявал владение по явен начин, доколкото не се касае за съсобствен, респективно за сънаследствен имот. От значение е, че владението е било явно, не по скрит начин и е могло да бъде узнато и по-рано.
По правните въпроси, изведени в изложението за допускане на касационно обжалване:
Следвало ли е районният съд, респективно окръжният съд (въззивният съд) да събере доказателства с оглед твърденията на ищците за нищожност на спогодбата, дали са били спазени законните изисквания за извършването и или са били допуснати нарушения на закона по време на извършването и, които я правят нищожна по смисъла на чл.26,ал.1 ЗЗД?
Това е формулиран като въпрос довод за неправилност – че не са събрани доказателства за твърдени от жалбоподателите – ищци за изгодни за тях факти.
Доколкото въпросът е правен, той не е обуславящ.
Както беше посочено въззивният съд не е приел, че въззивната жалба и исковете са неоснователни по аргументи, основани на тълкуване на правна спогодба, сключена между ответниците Б. Е. и Р. Ю. по гражданско дело, проведено между тях, по което ищците не са страни, нито правоприемници на страни. Въззивният съд е установил, че по делото са събрани достатъчно доказателства за последователното придобиване на процесния имот по земеделска реституция от ищците, а след това чрез давностно владение от първия ответник Б. Е..
Въззивният съд не е обсъждал необходимостта от събиране на доказателства и не е следвало да я обсъжда, доколкото в бланкетната въззивна жалба няма нито един конкретен довод за процесуално нарушение (нито за нарушение на материалния закон и за необоснованост), нито искане за събиране на доказателства, нито каквито и да било твърдения за значението на изгодни за жалбоподателите факти и доколкото изводите на въззивния съд за осъществения в полза на първия ответник придобивен способ не се основават на съдебна спогодба.
Поради изложеното не са обуславящи и останалите изведени въпроси, свързани с правното значение на съдебна спогодба, на която въззивният съд не е основал изводите си и при възпроизведеното съдържание на въззивната жалба (без нито един конкретен довод за порок на първоинстанционното решение, нито за правното значение на конкретен факт) не е следвало да ги основава.
Поради изложеното не са обуславящи и въпросите какви процесуални действия е следвало да извършва ответникът Б. Е. по други съдебни производства за процесния имот, по които ищците не са страни, нито правоприемници на страни.
Жалбоподателите извеждат въпроса: Какви действия следва да демонстрира третото лице – владелец по отношение на собствениците на недвижим имот, като се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност и как тия действия да са доведени до знанието на съсобствениците, които живеят в чужбина?
Не се твърди противоречиво разрешение на този въпрос с разрешението в някое от посочените съдебни решения, които жалбоподателите не са приложили, нито се обосновава значението на въпроса за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
И по този въпрос следва да се отбележи липсата на подобен довод във въззивната жалба, но доколкото съдът е изследвал и установил изтекла в полза на единия ответник придобивна давност, въпросът е обуславящ.
Противоречие няма, въззивният съд е разрешил въпроса в съответствие с установената практика,, като е направил разграничение между разглежданата хипотеза, в която владение не е упражнявано срещу съсобственици, и хипотезата, в която се упражнява владение срещу съсобственици (по която практиката е обобщена с посоченото от жалбоподателите ТР № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС) и е приел, че тъй като в случая не е налице съсобственост, не е било необходимо довеждането на намерението за своене до знанието на действителните собственици, достатъчно е, че владението е било явно.
Към това следва да се добави и че по приложението на правилото на чл.69 ЗС разрешението на въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с разрешението в посоченото от жалбоподателите решение по гр.д. № 3139 /2008 г. на ВКС, II г.о., както и да се добави, че по посочените търг.д. № 1085 /2010 г. на ВКС, т.к. и търг.д. № 713 /2010 г. на ВКС, т.к. (не е посочено на кои търговски отделения) не са постановени решения, тъй като по делата с такива номера и на двете търговски отделения не е допуснато касационно обжалване, а освен това по тях не е обсъждан въпрос, свързан с придобивна давност. Следва да се добави и че след изменението на разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК с ДВ бр. 86 от 2017 г. (преди постановяване на обжалваното въззивно решение) посочените (но също непредставени) решения на окръжни съдилища (въззивни решения) нямат значение за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателите извеждат въпроса: Следва ли да се кредитират безпротиворечиво като безпристрастно дадени свидетелските показания при наличие на близки (икономически, роднински) отношения със страна по делото, ако противоречат на събраните доказателства по делото?
И по този въпрос следва да се отбележи липсата на довод във въззивната жалба, свързан с преценката на събраните по делото свидетелски показания и въобще на довод, свързан с преценката или значението на някое конкретно събрано доказателство.
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е приел за установено, че по делото са събрани доказателства, които противоречат на твърденията на разпитаните по делото свидетели.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно ожалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. От искането на ответниците основателно е единствено искането на ответника Б. Е., тъй като представеният от ответниците договор за процесуално представителство е сключен (подписан) единствено от него и в договора е отразено, че единствено той е уговорил и заплатил сумата 500 лева за процесуално представителство.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 107 от 7.11.2018 г. по възз. гр. д. № 202 /2018 г. на Силистренския окръжен съд.
Осъжда А. Я., С. К. и А. Я. да заплатят на Б. Х. Е. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.