O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр. София, 10.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 3017 / 2017 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7986/14.07.2017 г. на Х. Т. Р. срещу определение № 2230 от 06.07.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 855/2017 г., с което са оставени без разглеждане негови жалби срещу няколко разпореждания на Софийския градски съд по гр.д. № 16112/ 2015 г., съответно № 33972 от 22.06.2016 г. за оставяне без уважение на искане за назначаване на служебен защитник и разпореждания № 45295 и №45299 , двете от 29.08.2016 г., за оставяне без движение на жалби .
Жалбоподателят иска отмяна на определението с доводи за допуснати от постановилия го съд нарушения на КРБ и ЕКЗПЧОС, довели до ограничаване правото му на достъп до правосъдие в защита на законно признатите му права и интереси.
Жалбата е подадена в срок и допустима , а разгледана по същество е неоснователна , поради следните съображения:
С частна жалба вх. № 90484/04.07.2016 г. Х. Р. е обжалвал разпореждане № 33972 от 22.06.2016 г. на СГС, като по нея и по други негови жалби е образувано ч.гр.д. № 5358/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд. За да остави без разглеждане частната жалба срещу разпореждането на СГС за отказ да се предостави правна помощ , апелативният съд е изтъкнал , че същото вече е било предмет на инстанционен контрол пред друг апелативен състав и потвърдено с влязло в сила определение. Жалбите срещу останалите две разпореждания са оставени без разглеждане като насочени срещу актове по движението на делото, непопадащи в обхвата на чл. 274, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК, поради това неподлежащи на инстанционен контрол , по реда за обжалване на определенията .
Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., изцяло споделя фактическите и правни констатации на апелативния съд в обжалваното определение.
Сгласно чл. 95, ал. 5 ГПК определението за отказ да се предостави правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба., а съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК определението на съответния съд по тази частна жалба е окончателно. Поради това , както законосъобразно е изтъкнато , жалбата е била насочена срещу вече негоден за обжалване съдебен акт , тъй като друг състав на апелативния съд се е произнесъл . Наличието на годен за обжалване съдебен акт е от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за допустимостта на всяко производство по обжалване, вкл. по разглеждане на частни жалби. Когато тази абсолютна процесуална предпоставка не е налице жалбата като недопустима се оставя без разглеждане, а производството по нея се прекратява, както правилно е сторил и САС с обжалваното сега определение.
С разпореждания № № 45295 и 45299 от 29.08.2016 г., съдията докладчик по гр.д. № 16112/ 2015 г на СГС е дал указания на Р. за внасяне по сметката на САС, в едноседмичен срок, на държавна такса по подадените от него частни жалби срещу разпореждане № 33972 от 22.06.2016 г. Следователно, касае се за съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за редовността на жалби, като ги е оставил без движение като нередовни и е дал конкретни указания до страната как да изправи констатирания недостатък Те не попадат в категорията съдебни актове, визирани в чл. 274, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК и подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол съгласно цитираните разпоредби. Тези разпореждания, на първо място, не са преграждащи по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК Съгласно чл. 253 ГПК те могат да бъдат изменяни или отменяни от постановилия ги съд. Контролът върху тяхната законосъобразност се извършва инцидентно при обжалване на крайния акт, с който приключва производството пред постановилата ги инстанция, каквото би било разпореждането за връщане на частната жалба, в конкретния случай заради непредставен, в определения от съда срок, документ за внесена държавна такса. Тези разпореждания не попадат и в категорията определения и разпореждания, обхванати от чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като нито в ГПК, нито в друг специален закон, изрично е предвидена тяхната обжалваемост, както например това е посочено изрично в чл. 95, ал. 5 ГПК за отказа да се предостави правна помощ. Следователно , те не са годен за обжалване пред апелативния съд съдебен акт и както вече бе посочено, липсва една от абсолютните процесуални предпоставки за производството по обжалване.
Не могат да бъдат споделени като основателни доводите на жалбоподателя за ограничаване на достъпа му до правосъдие. КРБ не съдържа разпоредба, въвеждаща задължителен триинстанционен контрол или обжалваемост на всички съдебни актове, още по-малко ЕКЗПЧОС се занимава с въпроса за уредбата на обжалваемостта и степените на контрол върху актовете на съда в отделните европейски национални правни системи в контекста на гаранциите, обезпечаващи спазване правото на справедлив съдебен процес по чл.6 от Конвенцията.
Обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРДЖАВА определение № 2230 от 06.07.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 855/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: