Определение №356 от 7.6.2018 по тър. дело №191/191 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 356

София, 07.06.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.03. 2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 191 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] /н/ , [населено място] против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2147 от 23.10.2017 г., по т.д.№ 1849/2017 г., с което е потвърдено решението на Окръжен съд [населено място] от 21.12.2016 г., постановено по т.д. № 60/2016 г. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу [община] обективно кумулативно съединени искове: по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 132 981.42 лв. – неплатено възнаграждение по договор за възлагане на малка обществена поръчка от 10.11.2004 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 40 535.95 лв. обезщетение за забава за периода 08.01.2013 г. – 08.01.2016 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и допуснато нарушение на закона- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложени по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1.” Към кой момент извършеното признание на задължение пред държавен орган прекъсва давността на основание чл.116, б.”а” ЗЗД- от момента на обективиране на волеизявлението за признаване на задължението чрез подаване на справка, декларация, финансов отчет или друг удостоверяващ задължението документ или от последния ден на отчетния период,за който се подава финансово-счетоводна информация пред съответния държавен орган?”.
Като израз на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК: № 131 от 23.06.2016 г., по гр.д.№ 5140/16 г. на ІV г. о. и № 49 от 04.04.2017 г., по т.д.№ 50236/2016 г. на ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК, чрез процесуалния си представител адв. Ж.С., възразява по искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на общата главна предпоставка за достъп до касация. Евентуално изразява несъгласие и с въведените касационни основания, считайки ги за неоснователни.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и съобрази доводите на страните, в съответствие с правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от недлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, е приел, че главното претендирано от ищеца вземане, основано на чл.266, ал.1 ЗЗД, е погасено по давност. Изградения правен извод решаващият състав на Софийски апелативен съд е аргументирал с настъпила изискуемост на договореното възнаграждение в размер на исковата сума, с приемане изработеното по процесния договор за възлагане на малка обществена поръчка от 10.11.2004 г. с предмет „Техническа и биологична рекултивация на част от крайпътна полоса на туристически траверс от [населено място] до хижа „К.” и на кариера „Г. дол”, от страна на възложителя [община] на 12.06.2007 г., от която датата е поставено и началото на давностния срок по чл.110 ЗЗД. Позовавйки се на съдържанието на приложения Акт обр.15 по Наредба № 3 / 31.07.2003 г. за установяване годността на процесния строеж и за неговото предаване на възложителя, въззивната инстанция е счела, че доколкото в случая този документ обективира решение на Общината -възложител, че изработеното напълно съответства на възложеното по договора, последващите действия по подписване на Акт, обр.16 и по въвеждане на обекта в експлоатация са правно ирелевантни както за валидното възникване вземането на ищеца, така и относно момента на неговата изискуемост.
Потвърждавайки отхвърлителното решение на първостепенния съд Софийски апелативен съд е счел за неоснователно въведеното от ищеца твърдение за прекъсване на давностния срок ,на осн. чл.116, б.”а” ЗЗД и започнала от него нова давност, неизтекла към датата на исковата молба.
Съображенията са основани на неприложимост на законовото правило на чл.301 ТЗ към Общината – ответник, поради непритежавано качество на търговец по процесния договор за възлагане на обект –малка обществена поръчка, което от своя страна изключва отправеното от името на същата писмо от 14.01.2011 г. до ищцовото търговско дружество, подписано единствено от главния счетоводител, да притежава правната характеристика на признание по см. на чл.116, б.”а” ЗЗД и да води до настъпване на законоустановените последици на прекъсване на давността. За неотносимо към твърдяното признание по чл.116, б.”а” ЗЗД е счетено и извършеното от ответника счетоводно отразяване на процесното вземане, като дълг към ищеца,независимо от идентичността му с претендираното от последния в процеса.
Независимо от изложеното, позовавайки се на публично оповестения Г. на Общината, включващ задължително в съдържанието си, според в.л. по изслушаната ССЕ и счетоводно отразеното задължение спрямо ищцовото търговско дружество към 31.12.2010 г., Софийски апелативен съд е изградил правен извод, че дори и възприета тезата на [фирма] /н/ за направено от длъжника недвусмислено признание по см. на чл.116, б.”а” ЗЗД, което обективирано в документа, е довело до прекъсване на давността, то започналата да тече нова погасителна давност, съобразно правилото на чл.117, ал.1 ЗЗД, е изтекла към датата на депозираната от ищеца на 08.01.2016 г. искова молба. Следователно само на това основание -погасяването им по давност, заявените обективно съединените главен и акцесорен искове – за заплащане остатъка от неплатеното на ищеца – изпълнител възнаграждение и за обезщетение за забавеното изпълнение на дължимата парична престация, според съжданията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, се явяват неоснователни.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че поставеният от касатора материалноправен въпрос има обуславящо значение за изхода на делото по см. на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и обосновава общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Разрешението му, възприето от въззивния съд, е в пълно съгласие с формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, обективирана както в служебно известното на състава на касационната инстанция решение: № 100/20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на ІІ т.о. , така и в цитираните от касатора решения: № 131 от 23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. IV г. о. и № 49/04.04.2017 г., по т.д.№ 50236/16 г., поради което поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация, е недоказано.
Според последователната и трайно непротиворечива практика на ВКС, свързана с приложението на чл.116, б.”а” ЗЗД, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, признание по смисъла на сочената разпоредба е всяко пряко и недвусмислено едностранно изявление на длъжника, направено в рамките на давностния срок, че е задължен към конкретния кредитор. За да породи правните последици разпоредени от закона – прекъсване на давностния срок, признанието на длъжника трябва да се отнася за съществуване на самото задължение конкретизирано по основание и по размер, а не само до наличие на фактите, от които то произхожда. Освен това волеизявлението на длъжника, писмено или устно, трябва да е обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който може да го е удостоверил и в официален документ, или да е изразено чрез недвусмислени конклудентни действия, но последните задължително следва да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към конкретния кредитор.
Съобразявайки така установената съдебна практика, въззивният съд е взел предвид осчетоводеното като дълг към ищеца вземане, предмет на спора, обективирано в съдържанието на Г. на Общината –документ, безспорно публично оповестен към конкретната посочена в обжалвания съдебен акт дата. Анализирайки съдържанието му, с оглед осъществените от ответника действия решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел, че твърдяното от [фирма] /н/, прекъсване на давността е настъпило, поради признание на длъжника по см. на чл.116, б.”а” ЗЗД, поставяйки началото на нова давност.
Всички останали доводи на касатора, вкл. дали ответникът е следвало и в една по- късна дата да представи същата информация пред държавен орган – МФ и дали едва от късен момент прекъсването на давността може да се счита за настъпило, поради признание на длъжника по см. на чл.116, б.”а” ЗЗД, касаят обосноваността на обжалвания съдебен акт – относима към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 5 756 лв. – неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК и реално заплатено, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0075655/18.12.17 г. с адв. Ж. С. – САК, адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2147 от 23.10.2017 г., постановено по т.д.№ 1849/2017 г., по описа на с.с..
ОСЪЖДА [фирма] /н/, [населено място] да заплати на [община] сумата 5 756 лв./ пет хиляди седемстотин петдесет и шест лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top