2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
С., 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1613/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Ю. М. – от [населено място], [община] срещу Решение №1724 от 20.11.2012 г. по гр.д. № 2069/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено Решение №199 от 03. 05.2012 г. по гр.д. № 1512/ 2011 г. на Асеновградски районен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 6 ал. 1 от Закон за арендата в земеделието, и е постановено друго, с което С. Ю. М. – от [населено място], [община] е осъдена да предаде на Е. З. М. от същото село ползването на недвижим имот – описаната нива и е отменено на основание чл. 537 ал. 2 ГПК извършеното отбелязване в имотния регистър на прекратяване на Договор за наем от 03.11.2008 г. поради неизпълнение задълженията на наемателя, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че съдът се е произнесъл неправилно по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото – при преценката дали страната е положила дължимата грижа по чл. 9 ал. 1 ЗАЗ, вр. чл. 63 ал. 2 ЗЗД трябва ли съдът да вземе предвид съблюдавала ли е тя обичайната практика на обработване на земята (дълбока оран, почистване, торене, смяна на културите) или е достатъчно съдът да отчете, че е засаждала напролет отглежданите култури. Излага, че е противоположно мнението на двата съдебни състава – първоинстанционен и възззивен, затова резултатът по предявения иск е различен. Жалбоподателката затова счита, че изясняването на този въпрос едновременно с уеднаквяване на практиката на съдилищата при прилагането му, ще допринесе съществено и за точното прилагане на закона.
Ответницата по касационната жалба Е. З. М. – от [населено място], [община] по съображения, изложени в писмен Отговор на касационна жалба, оспорва по същество касационната жалба, като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Обжалваното решение е постановено по гражданско дело – страните по делото са физически лица и съгласно чл. 2 т. 1 ТЗ не се смятат за търговци физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност. Цената на иска, определена съгласно чл. 69 ал. 1 т. 5 ГПК, в размер на наема за една година, е 150 лв. Затова решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280 ал. 2 ГПК – обжалва се въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Ю. М. – от [населено място], [община] срещу Решение №1724 от 20.11.2012 г. по гр.д. № 2069/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, друг тричленен състав, в едноседмичен срок от връчване на страните на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: