О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 21.10.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5037 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С. М. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Сн. Л., обжалва в срок въззивното решение от 24.03.2014 год. по гр. д. № 161/2014 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 30.10.2013 год. по гр. д. № 3360/2012 год. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора против И. М. К., К. Я. К. и М. Я. Д. иск за признаване, че последните не са собственици на 600/921 кв. м. ид. ч. от поземлен имот № 352 по КП на СО „П.”, [населено място],[жк], целият с площ 921 кв. м., при посочените в решението граници.
В останалата му част, с която е уважен отрицателния установителен иск за 321/921 кв. м. ид. ч. от имота, въззивното решение не е обжалвано.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му в обжалваната отхвърлителна част и вместо това искът се уважи изцяло, с присъждане на направените разноски.
В съдържащото се в самата касационна жалба изложение касаторът релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по формулирания в следния смисъл въпрос: Следва ли по установителен иск за собственост съдът автоматически и без да изследва наличието или отсъствието на предоставено право на ползване да приема за доказано трансформирането му в право на собственост на основание параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ поради постановено решение в административно производство, в което е признато право на изкупуване. Поставянето на този въпрос е обосновано с довода, че в исковото производство е следвало да се проведе доказване на поддържаното от ответниците придобивно основание с установяване на предоставеното право на ползване, което според касатора не е проведено с позоваване на решението по административното производство.
В писмен отговор ответницата И. М. К., чрез адв. Н. Т., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира и заплащане на направените разноски.
Становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа и от ответниците К. Я. К. и М. Я. Л., чрез адв. Й. Г., с искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск до предвидената в параграф 4з ПЗР на ЗСПЗЗ площ от имота, въззивният съд приел, че ответниците са установили релевираното от тях придобивно основание по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ – предоставеното по 21 ПМС право на ползване върху имота е трансформирано в право на собственост с оглед построената до 1.03.91 год. сграда и заплащане на земята въз основа на направената оценка. Изводът за наличието на предпоставките на закона за трансформиране на правото на ползване в право на собственост е обоснован с преценката на събраните по делото доказателства, в т. ч. и приобщеното като доказателство производство по адм. д. № 450/95 год., с решението по което е признато правото на изкупуване, и издаденият констативен нотариален акт № 198/2004 год.
С оглед на съображенията в обжалваното въззивно решение поставеният от касатора въпрос не е относим към решаващия извод за разрешаване на конкуренцията между претендираните от страните права, тъй като изходът на спора е обусловен от извод за наличието на предвидените в параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки за трансформацията на правото на ползване, като е отчетена и задължителната сила на решението по административния спор, съгласно чл. 302 ГПК и въз основа на преценката с останалите доказателства по делото. Правилността на извода не може да бъде обсъждана в настоящето производство, в какъвто аспект е същността на формулирания въпрос. С оглед относимостта му към правилността на решението той не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвиждащ наличието на материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и които са обусловили неговия решаващ извод за неоснователността на предявения иск. Липсата на поставен такъв правен въпрос в изложението е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а в случая не са налице и останалите предвидени в закона специфични изисквания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Налице е формално позоваване на закона, без излагане на съответни съображения по всяко едно от отделните основания за допускане на касационното обжалване, поради което и то не може да бъде допуснато, а касаторът следва да понесе направените в настоящето производство от другата страна разноски – за заплатено адвокатско възнаграждение от И. К. в размер на сумата от 500 лв. и 350 лв. от К. К. и М. Л., съгласно представените договори за правна защита и съдействие и списъци.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 450 от 24.03.2014 год. по гр. д. № 161/2014 год. на Варненския окръжен съд по подадената от С. М. П. от [населено място] касационна жалба против него.
Осъжда С. М. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на И. М. К. от [населено място], [улица], № 87, ет. 3, ап. 10 сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева/, а на К. Я. К. и М. Я. Л. – общо 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляващи направените от тях в касационното производство разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: