О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 28.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 25 юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 65 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Г. П. Г., чрез адв. Л. Р. срещу определение № 3908/14.12.2010 г. по ч.гр.дело № 2421/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 12010/30.07.2010 г. по гр.дело № 7440/2010 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по предявения иск по чл.124 ГПК, както и относно предявената в алтернативност претенция за установяване на дадена сума от общо 74 360 лв., каква част от имота представлява и дали същата покрива задължението на М. към момента на даването.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите – 1. противоречие на определението на Варненския окръжен съд с практиката на ВКС.Въпросът е обоснован с доводи, че на основание чл.124 ГПК всеки може да предяви иск за нарушено право или за установяване на съществуването или несъществуването на едно правно отношение. Жалбоподателят счита, че в подадената въззивна жалба е обосновал същността на иска и на основанията на които се основава, че е налице съществуване на правен интерес от установяване на правоотношенията, както и да отрича съществуването на права на ответниците. Според жалбоподателя въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС – цитирани са решения и определение на състави на ВКС, 2. правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като „при постановяване на решението си първоинстанционния съд не е изискал изпълнително дело, посочено от жалбоподателя и не се запознал с противоречие в съдебното изпълнение, че съдът не е разгледал приложените доказателства за водени дела между страните, че не е оценил сложността на казуса, че не е намерил хипотезата на правната норма, поради което и постановеното от него определение е неправилно.”
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Обжалваното определение на Варненския окръжен съд не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че съобразно твърденията в исковата молба и уточняващи молби ищци в производството са търговски дружества – [фирма] и [фирма] и двете със седалище и адрес на управление в [населено място], придобили процесния имот чрез покупко-продажба, сключена с ищеца Г. П. Г. – сега жалбоподател. Според съда формулирания петитум на исковата молба налага, че се предмет на търсената защита са правата на трети за спора лица, което е недопустимо с оглед установената забрана в закона. Прието е, че това е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи на процесуална субституция. Съдът е приел, че предявената в алтернативност претенция също е недопустима. При тези съображения е направен извода за неоснователност на въззивната частна жалба и първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения иск с пр.осн.чл.124 ГПК, както и относно предявената алтернативна претенция за установяване на дадена сума от 74360 лв., както и каква част от имота представлява и дали същата покрива задължението на М. към момента на даването е потвърдено.
По правните въпроси:
Съдът намира, че поставените въпроси от жалбоподателя Г. П. Г. в изложението към частната жалба не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно даденото тълкуване в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Жалбоподателят не е формулирал конкретно и ясно правен въпрос – материално правен или процесуално правен, който да е обусловил правните изводи на съда в обжалваното определение и съответно да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Задължение на жалбоподателя е да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, тъй като същият като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол определя рамките в които ВКС селектира касационната частна жалба. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол без да е посочен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил правните му изводи. В настоящият случай такъв въпрос не е посочен, нито може да бъде доуточнен и квалифициран от доводите в изложението. Само на това основание касационната частна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в т.1-ва и т.3-та на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 3908/14.12.2010 г. по ч.гр.дело № 2421/2010 г. на Варненския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 25/03.01.2011 г., подадена от Г. П. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв.Л. Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: