4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 04.07. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 882/ 2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. П. П. чрез адв. Л. В. е обжалвал въззивното решение на Русенския окръжен съд № 480 от 23.11.2018 г. по гр. д. 609/2018 г., с което е потвърдено решението на Русенския районен съд от 23.05.2018 г. по гр.д. № 4754/2017 г..
Ответникът по жалбата В. В. Д. е подал писмен отговор, в който изразява становище да не се допуска до касационно обжалване въззивното решение.
Ответниците Е. Т. П. и С. П. Н. не изразяват становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и съдържа приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е потвърдил решението на Русенския районен съд от 23.05.2018 г. по гр.д. № 4754/2017 г. , с което е уважен предявеният от В. В. Д. срещу К. П. П., Е. Т. П. и С. П. Н. иск по чл. 56 ЗН, като е унищожен в полза на В. В. Д. постановеният на 24.08.2016 г. по ч.гр.д. № 4854/2016 г. на Р., вписан в особената книга на съда под № 214/24.08.2016 г., отказ на К. П. П. от наследството на П. П. П., починал на 21.06.2016 г.
Въззивният съд е приел, че ищецът е установил качеството си на неудовлетворен кредитор на ответника К. П. П. за парично вземане, възникнало по силата на запис на заповед от 22.07.2015 г. в размер на 4 500 лв., ведно с присъдена лихва от 01.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както и за разноските, направени в развилото се заповедно производство относно вземането. Към деня на настъпване на изискуемостта на вземането и към деня на направения отказ от наследството ответникът К. П. П. не е разполагал с имущество, достатъчно да удовлетвори вземането на своя кредитор, поради което съдът е заключил, че ищецът е материалноправно легитимиран да иска унищожение на направения отказ от наследство.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси, свързани с допустимостта на решението. Въпросът за конституирането като ответници в процеса на останалите наследници, които не са се отказали от наследството на общия наследодател, с който касаторът обосновава оплакването си за недопустимост на решението, не обуславя приложението на чл. 280, ал.2 ГПК. Чрез поставянето му касаторът не защитава свои, а чужди права, с каквато процесуална възможност не разполага съгласно чл. 26, ал.2 ГПК, доколкото няма качеството на процесуален субституент на Е. Т. П. и С. П. Н..
Въпросите трябва ли да е налице правен интерес от търсената защита през целия процес, включително и към момента на предявяване на иска и съществува ли за ищеца правен интерес от предявяване на конститутивен иск, когато целената правна промяна е настъпила по силата на други факти също не обуславят приложението на чл. 280, ал.2 ГПК. Касаторът обоснова наличието на поддържаното общо основание за допускане на касационно обжалване с твърдението, че ищецът като негов кредитор е удовлетворен в хода на изпълнителното производство от сумата, постъпила от извършена публична продан на недвижим имот, като се основава на поставена резолюция от 22.11.2016 г. на съдебния изпълнител върху молба за превеждане по сметка на взискателя на постъпилата сума. В обжалваното решение въззивният съд е приел, позовавайки се изготвена от съдебния изпълнител справка за задълженията по изпълнителното дело, че към последващ момент – 14.07.2017 г. общият размер на дълга е 7573, 96 лв. и по изпълнителното дело не са постъпвали плащания за погасяване на задължението, респективно, че ищецът е кредитор с неудовлетворено вземане. По същите съображения не са обуславящи за делото поставените от касатора въпроси за правния интерес от унищожение на извършения отказ от удовлетворен кредитор, доколко такъв ищец продължава да има качеството кредитор и за задължението на съда да изследва това обстоятелство.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по процесуалния въпрос може ли въззивният съд да събере служебно доказателства, когато това е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна или е това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при разглеждане на делото. Обжалваното решение не противоречи на разясненията, дадени в т. 3 на ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК относно хипотезите, в които въззивният съд служебно следва да събере доказателства. В случая не е налице такава хипотеза. Във връзка с релевиран довод във въззивната жалба, че делото не е изяснено от фактическа страна и отправено до съда доказателствено искане за допускане на експертиза, която да установи дали вземането на ищеца е удовлетворено, въззивният съд е посочил, че от приложеното изпълнителното дело може да се установи дали вземането на ищеца е удовлетворено или не, а отговорът на въпроса дали ищецът е кредитор не изисква събиране на доказателства при използване на специални знания.
По въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, възражения и доказателства, на които страната се е позовала не е налице противоречие с посочената от касатора практика на ВКС – решение на ВКС, III г.о., № 125/12.10.2017 г. по гр.д. № 4231/2016 г., с решение на ВКС, IV г.о. № 60/05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г., с решение на ВКС, II т.о., № 36/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г., с решение на ВКС, II т.о., № 17/23.07.2014 г. по т.д. № 811/2012 г., с решение на ВКС, II т.о. № 43/04.06.2014 г. по т.д. № 213/2012 г. и ТР на ОСГК на ВКС №1/2013 г. Въззивният съд е обсъдил всички относими за спора доказателства, а доводът за нищожност на решението за установяване на вземането не е решаващ за делото с оглед разясненията в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК и липса на данни за датата на представения препис, който е заверено ксероксно копие от страната, без заверка за препис от съда.
С оглед на изложеното не са налице релевираните от касатора основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по жалбата В. В. Д. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 800 лв., представляващи платено в брой възнаграждение на адв. В. В..
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 480 от 23.11.2018 г. по гр. д. 609/2018 г.
Осъжда К. П. П. да заплати на В. В. Д. сумата 800 лв. /осемстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: