О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 12.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 06.декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ т. дело №2738по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК .
Постъпила е частна жалба от страна на [фирма]-София срещу определение № 658 от 21.03.2013 г. по т. дело №2539/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е постановен отказ да се измени решението по същото дело на същия състав на САС в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [община] изпраща писмен отговор и изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2 , изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , с което е постановен отказ да се измени решението на същия състав на САС в частта за разноските, съдът е приел, че няма данни договореният пълен размер на възнаграждението по договора за правна защита и съдействие сключен между жалбоподателя и неговия процесуален пълномощник да е било реално заплатено. Счел е, че тристранното споразумение от 13.11.2013 г. за заместване от страна на ищеца до размера на уговореното адв.възнаграждение между ищеца и адв.дружество „Д., К. и Л.” в дълга на последното към трето лице, не удостоверява реално плащане и не е основание за присъждане на договореното възнаграждение като разноски в полза на ищеца за сметка на ответника.
Съгласно т.1 от ТР №6/2012, представляващо задължителна практика: само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване – тъй като процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.
С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 658 от 21.03.2013 г. по т. дело №2539/2012г.на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.