О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
[населено място], 08.06.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1511 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 623, ал.6 и чл.624, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е решение №458/14.03.2016г., постановено по т.д. №4837/2015г. на САС, т.о., девети състав. Касаторът „К.” САС , френско опростено акционерно дружество иска обезсилване на решението като недопустимо, алтернативното искане е за отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище по жалбата.
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предмет на въззивно обжалване е разпореждане от 31. 03. 2015 г. по т. д. № 1468/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-15 състав, с което е оставена без уважение молбата на САС „К.”, френско опростено дружество, за издаване на изпълнителен лист срещу [фирма], въз основа на решение от 20.09. 2013 г. на Търговския съд на П. и удостоверение за европейско изпълнително основание от 30. 04. 2014г., издадено от същия съд.
За да потвърди разпореждането на СГС, Софийският апелативен съд е посочил, че процедурата за пристъпване към изпълнение без нарочно производство е приложима при представяне на европейско изпълнително основание за безспорно вземане, като са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) 805/2004. от 21.04.2004г. за въвеждане на европейски принудително основание при безспорни вземания. Решението, постановено в държавата по произход, се ползва със същата изпълнителна сила, както решенията постановени от националните съдилища на другите държави – членки. Предпоставки за уважаване на молбата са : кредиторът да представи на компетентните органи в държавата – членка на принудителното изпълнение екземпляр от осъдителното съдебно решение, отговарящо на необходимите изисквания за доказателствена сила; екземпляр от удостоверението за европейско изпълнително основание, отговарящо на същите изисквания, издадено съобразно стандартен формуляр – приложение № 1 към регламента и превод на удостоверението за европейско изпълнително основание на официалния език на държавата-членка на принудителното изпълнение /чл. 20, т. 2 от регламента/. Според съда решението и удостоверяването му като европейско изпълнително основание не могат при никакви обстоятелства да бъдат предмет на преразглеждане в държавата – членка на принудителното изпълнение /чл. 21, т. 2 от регламента/. Молбата за издаване на изпълнителен лист може да бъде отхвърлена от компетентния съд в държавата по изпълнението при липса на формалните изисквания по чл. 20 от регламента, както и при наличие на основанията по чл. 21 от същия. В случая е приложима и разпоредбата на чл. 406, ал. 2 ГПК, според която съдът проверява дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон, както и правомощията на съда при такава невъзможност. Съгласно чл.20, т.1 от Регламента,процедура за принудително изпълнение се урежда от закона на държавата-членка на принудителното изпълнение, в случай от нормите на ГПК – чл.чл. 404-407 и 624.
Молителят Дружеството „К.” САС, френско опростено акционерно дружество, е обосновал искането си за издаване на изпълнителен лист с представено заверено копие от решение от 20. 09. 2013 г., състезателно производство, 16 състав на Търговския съд на П. и заверено копие от удостоверение за европейско изпълнително основание от 30. 04. 2014 г., издадено от същия съд на езика на държавата – членка по произход /на френски език/, както и на езика на държавата-членка на принудителното изпълнение /на български език/. Посочените документи установяват наличие на осъдително решение, удостоверено като европейско изпълнително основание за безспорно вземане по чл. 3, пар. 1 от регламента, постановено в полза на „К. Е.” САС срещу [фирма]. Според апелативната инстанция, посочените документи, удостоверяват присъждането на сумите на индивидуализираното дружество със седалище в П. и обстоятелството, че постановеното съдебно решение подлежи на изпълнение в държавата – членка по произход. Така посочените данни, изключват извод, представените с молбата документи да легитимират молителя „К.” САС като кредитор на [фирма]. С оглед на легитимацията на молителя не могат да бъдат обсъждани твърдения и доказателства за универсално правоприемство по отношение на ищеца по чуждото решение „К. Е.” САС и молителя „К.” САС, настъпило след вливане на първото дружество във второто на 12.11.2012г., преди датата на постановяване на съдебното решение на 20.09.2013г. и на издаването на удостоверението за европейско изпълнително основание на 30.04.2014г. Легитимацията на молителя в производството по издаване на изпълнителен лист по българското процесуално право винаги се извежда от съответното изпълнително основание, в случая съдебно решение. Легитимацията на молителя в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на изпълнително основание, издадено в друга държава –членка, за което не се провежда производство по екзекватура, се определя от субективните и обективни предели на изпълняемото право, удостоверено в представеното осъдително съдебно решение на съда в П. и удостоверение за европейско изпълнително основание. Настъпилите промени в материалните права, установени със съдебното решение, на основание универсално правоприемство не могат да бъдат съобразявани при формалната проверка кой и срещу кого и за какво може да претендира издаването на изпълнителен лист. Единствените изключения се допускат при съобразяване на обвързващото действие на самото изпълнително основание по отношение на универсалните правоприемници на страните съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК, каквито са наследниците и универсалните правоприемници на страната по изпълнителното основание, в хипотезата на настъпване на правоприемството след издаването на основанието. В случаите на универсално или частно материално правоприемство, настъпили преди постановяването на съдебното решение, които обуславят законно процесуално правоприемство по чл. 227 ГПК, промяната в материалното право намира отражение в съдебното решение. Изводът е, че е изключена легитимация на универсален правоприемник на страната по съдебното решение да получи изпълнителен лист в хипотезата на настъпване на правоприемството по време на висящия процес, преди издаването на изпълнителното основание, в случая чуждото решение. Съдът е съобразил чл.11 от регламента – удостоверението за европейско изпълнително основание има действие само в границите на изпълняемост на решението, включително досежно принадлежността на изпълняемото право, а според чл.20, пр.2 решението като европейско изпълнително основание се изпълнява при същите условия както решение, което е постановено в държавата – членка на принудителното изпълнение. В отговор на позоваването на молителя на чл.55, пар.2 от Регламент №44/2001. и решение № 755/19.06.2009г. по гр.дело № 2595/2008г. на САС / влязло в сила/, съдът е приел, че цитираният регламент се прилага в производство по екзекватура на чуждестранно решение / каквото не е производството по настоящото дело/, като „заинтересована страна” по цитираната норма е лице, което е правоприемник на страната по решението въз основа на факт, настъпил след постановяване на съдебното решение. Решението на САС не се отнася до хипотезата на универсално правоприемство, настъпило преди постановяване на съдебното решение, каквато е тази по настоящото дело.
По допустимостта на обжалваното решение:
Касаторът не е обосновал твърдението си за недопустимост на обжалваното решение. Постоянна е практиката на ВКС, че едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка, при съобразяване на факти и обстоятелства, които не са въведени от страната, като относими за квалифициране на правното основание на претенцията й, в резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран, каквито данни при служебната проверка за допустимост на решението на САС настоящият състав на ВКС, ТК не констатира.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
С оглед на изложените от въззиваната инстанция мотиви, настоящият състав на ВКС, ТК приема следното:
По първия от групата процесуалноправни въпроси касаторът се позовава на противоречие с определение № 870 постановено по ч.гр.д. №1354/2013г. на САС, първи състав и решение № 755/19.06.2009г. по гр.дело № 2595/2008г. / влязло в сила/. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената от жалбоподателя съдебна практика, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване. В двата съдебни акта състави на САС са се произнесли по различни процесуалноправни въпроси от тези, по които се е произнесъл въззивният съд. С цитираното определение САС е приел за допустимо издаването на изпълнителен лист на основание влязло в сила съдебно решение срещу ответник – длъжник, починал преди да е постановено осъдителното решение, но при конституирани във висящото въззивното производство неговите законни наследници на осн. чл.227 ГПК, които не са обжалвали въззивното решение. Решение №755 по гр.дело № 2595/2008. е постановено при прилагане на Регламент №44/2001 на ЕО относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела в хипотезата на прехвърлено от носителя на установено с влязло в сила съдебно решение вземане на трето лице. По конкретното дело молителят не е последващ приобритател на признатото с решението на френския съд вземане.
Вторият въпрос: Допускат ли чл.5 и чл.20, пар.1, ал.2 от Регламент №805/2004. решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, преди да се пристъпи към самото изпълнение на решението от органите на изпълнението /съдебните изпълнители/ да се преминава през производство пред съд на държавата – членка по изпълнение по снабдяване с изпълнителен лист, каквото производство е предвидено в чл. 624 ГПК? не обосновава общия селективен критерий. Произнасянето от съда е на основание сезирането му с молба на касатора за издаване на изпълнителен лист с основание удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане – съдебно осъдително решение, постановено от Търговски съд на 20.9.2013г., по смисъла на Регламент (ЕО) №805/2004. на Европейския парламент и на Съвета от 21.4.2004. В случая молителят се е възползвал от процедурата за пряко изпълнение по Регламент №805/2004 , без нарочно производство, каквото се провежда в производство по екзекватура / признаване и изпълнение/ по чл.623 ГПК и Регламент 44/2001. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела чрез издаване на разпореждане /декларация / за изпълнение, т.е. съдът не е излезнал извън предмета на молбата за издаване на изпълнителен лист.
Третият от групата процесуалноправни въпроси : Допуска ли чл.21, парг. 2 от Регламент №805/2004. съдът служебно да откаже изпълнението на решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, без да е налице подадена от длъжника молба? не осъществява основния селективен критерий. Въпросът не е съобразен с решаващите мотиви на съда за потвърждаване на разпореждането на СГС, с което е отказано издаването на изпълнителен лист на молителя „К.” ССС. Въззивният съд е разграничил предпоставките, при отсъствието/ наличието на които съдът може да откаже издаването на изпълнителен лист, така както са регламентирани в чл.20 от Регламента. Разпоредба на чл.21, пар. 1 касае отказ от принудително изпълнение като форма на защита на длъжника. В случая САС не се е произнесъл и не се е позовал на изчерпателно посочените в чл.21, пар.1 основания за отказ от принудително изпълнение, тъй като не е сезиран с молба от [фирма]. Решаващите си изводи за отказ за издаване на изпълнителен лист съдът е обосновал с процедура за принудително изпълнение, уредена от закона на държавата-членка на принудителното изпълнение, към която препраща чл. 20, пар. 1 от Регламент 805/2004, в случая чл. 404-407 и 624 ГПК. Легитимацията на молителя за издаване на изпълнителен лист по българското процесуално право се извежда от съответното изпълнително основание-осъдителното съдебно решение, от субективните и обективни предели на изпълняемото право. Проверката по молбата за издаване на изпълнителен лист е формална и се осъществява по правилата на чл.406 ГПК. Според съда проверката включва преценка дали документите са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон или следва да се постанови заместващо изпълнение. С оглед на извършваната от съда формална проверка в производството по чл.406 ГПК, въззивният съд е изложил съображения, че в производството по чл.624 ГПК не могат да бъдат разглеждани твърдения за универсално правопримство настъпило в хода на съдебния процес, което не е намерило отражение в решението на държавата по произход, представляващо изпълнително основание.
Тъй като двата въпроса не установяват основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на първо търговско отделение не се произнася по допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:
Според касатора основните въпроси, които се поставят пред касационната инстанция са свързани с правните последици на настъпило в хода на съдебното производство правоприемство, което не е отразено в съдебното решение, а същото е постановено между първоначалните страни в процеса и във връзка с това поставя въпроси: 1. Допускането на изпълнението в полза на или срещу правоприемника в хода на процеса представлява ли преразглеждане на решението по смисъла на чл.21, пар.2 от Регламент №805/2004? 2. В случаите на правоприемство в хода на процеса и постановено решение между първоначалните страни, правоприемникът на ищеца – кредитор, е ли е „заинтересована страна„ по смисъла на Регламент №44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. и Регламент №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 12.12.2012г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела? 3. Допускат ли чл.5 и чл.20, пар 1, ал.2 от Регламент №805/2004 решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, преди да се пристъпи към самото изпълнение на решението от органите на изпълнението / съдебните изпълнители/ да се преминава през производство пред съд на държавата – членка по изпълнение по снабдяване с изпълнителен лист, което производство на практика представлява форма на едностранно производство / без участието на длъжника/ по допускане изпълнението на чуждестранно решение, удостоверено като европейско изпълнително основание? 4. Чл.21, пар. 2 от Регламент №805/2004 допуска ли съдът служебно да откаже изпълнението на решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, без да е налице подадена от длъжника молба?
Настоящият състав на ВКС счита, че формулираните въпроси не обосновават извод за отправяне на преюдициално запитване до С. на осн. чл.628 и чл.629, ал.1 ГПК, поради следните съображения:
По първия въпрос настоящият състав на ВКС съобрази чл.20, пар.1 на Регламент №805/2004, който предоставя процедурата по принудително изпълнение на националното законодателство в държавата по изпълнението прилагане на разпоредбите на чл.405 и сл. ГПК за издаване на изпълнителен лист. Разпоредбите на ГПК, на които се е позовал решаващият съд, не попадат в обхвата на тълкувателната компетентност на С., поради което ВКС не е длъжен да отправи преюдициално запитване по въпроса. Вторият, третият и четвъртият въпроси са поставени общо и хипотетично и не очертават рамката, в която би следвало СИО да се произнесе по въпрос, пряко обуславящ преценката на съда по конкретния спор –чл.628 ГПК. Доколкото в случая намират приложения разпоредбите на Регламент №805/2004, поставените въпроси за тълкуване на понятието „заинтересована страна” по Регламент №44/2001 и Регламент № 1215/2012 няма да имат значение за изхода по конкретното дело. САС в случая не е „преминал през друго производство”, а се е произнесъл по молбата на „К.”САС – Франция за издаване на изпълнителен лист, което пред САС е развило като двустранно производство. Освен това чл.5 на Регламент №805/2004 е ясен и не се нуждае от тълкуване от С.. Съдебно решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание в държавата-членка по произход е самото изпълнително основание и не е необходимо да се провежда процедура по неговото признаване и изпълнение. Поради изложеното за ВКС не съществува задължение да отправи преюдициално запитване по поставения въпрос – С-283/81 C. and L. di G. S. v M. of H..
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К.” САС -Франция за откриване на процедура по постановяване на преюдициално заключение от Съда на Европейските общности и спиране на производството по настоящото дело.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №458/14.03.2016г., постановено по в.т.дело №4837/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, девети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: