О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 303
гр.София, 02.10.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 3360 по описа за 2017 г.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 505/ 16.08.2018 г. по ч.гр.д. № 387/ 2018 г., с което Варненски апелативен съд оставя без уважение частната жалба на КПКОНПИ (Комисията) срещу разпореждане № 384/ 15.05.2018 г., с което Окръжен съд – Разград е прекратил производството по гр.д. № 68/ 2018 г., образувано по мотивирано искане на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответниците Н. А. А. и Р. С. Х.. Въззивният съд е споделил мотивите на първата инстанция, че пропускането на срока по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ, в който Комисията е следвало да извърши проверката, е погасило правото на иск на държавата.
Определението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следния въпрос: Какъв е характерът на срока за извършване на проверката и какви са правните последици от неговото пропускане. Касаторът твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на ВКС (общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че въззивното определение е неправилно.
Ответниците, ответници и по частната касационна жалба, възразяват, че е неоснователна. Претендират разноски.
Настоящият състав намира частната касационна жалба с допустим предмет, подадена от процесуално легитимирана страна, спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК и са налице всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Образуваното по нея производство обаче на този етап е недопустимо, тъй като е налице временната пречка от чл. 292 ГПК. Съображенията са следните:
С определение № 256/ 18.07.2018 г. по гр.д. № 1348/ 2018 г. състав на Четвърто ГО на ВКС е констатирал противоречива практика на състави на ВКС в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и в определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, по въпроса: „Какво е правното значение на срока за проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКПДИППД, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество?“ Съставът на ВКС е спрял производството по делото и е предложил на председателя на ВКС да образува дело за постановяване на тълкувателно решение по този въпрос (чл. 292 ГПК). С разпореждане от 25.07.2018 г. председателят на Върховния касационен съд е образувал тълк. д. № 1/ 2018 г. ОСГК на ВКС.
Повдигнатият пред настоящия състав въпрос е включен във въпроса, поставен пред тълкувателния форум. Излишно е настоящият състав повторно да констатира същото противоречие в практиката на ВКС и да отправя същото искане до председателя на ВКС, но е длъжен да спре производството по частната касационна жалба до приключване на образуваното тълкувателно дело (така ТР № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д. № 8/ 2013 г. ОСГТК на ВКС).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.гр.д. № 3360/ 2018 г. на ВКС, ГК, Трето отделение до приключване на тълк. д. № 1/ 2018 г. ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.