О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 26.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.03.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3914/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 3933/17.05.2017г.,подадена от И. Л. Г.,чрез особения й представител адвокат В. Л.,против решение №124/07.04.2017г. на Врачански окръжен съд,постановено по в.гр.д.№672/2016г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №681/09.11.2016г. по гр.д.№1576/2016г. по описа на Врачански районен съд в обжалваната му част-за осъждане на И. Л. Г. да заплати на М. Д. Г. сумата от 11094 лева,представляваща стойността на направените подобрения на стопанска сграда с идентификатор №12259.1023.128.4 по КККР на [населено място],ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска-07.04.2016г. до окончателното й изплащане,сумата от 2806,50 лева,представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.10.2013г. до 07.04.2016г.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно, като се иска неговата отмяна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№4034/22.05.2017г.,подадена от И. Л. Г.,чрез пълномощника й адвокат Д. Х.,срещу горепосоченото въззивно решение,с оплаквания,че същото е неправилно,поради допуснати нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба М. Д. Г.,чрез пълномощника си адвокат В. Ч.,в депозирания писмен отговор на жалбите,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбите за неоснователни,като претендира присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с исковата молба от 07.04.2016г. съдът е бил сезиран с обективно съединени искове предявени от М. Г. против ответницата И. Л. Г. ,с правно основание член 74 ЗС и член 86 ЗС, за сумата 14860,33 лева,от която главница в размер на 11860 лева и обезщетение за забава от 3000,33лева,като стойност на направените от ищеца подобрения в собствената на ответницата стопанска сграда,находяща се в дворно място,представляващо УПИ ХV-4344,кв.222 по плана на [населено място],върху което дворно място,заедно със сутерена и първи жилищен етаж от построената в същото триетажна жилищна сграда,гараж с площ 24,50 кв.м и подобрения в имота, ищецът Г. придобил правото на собственост след проведена публична продан,с влязло в сила постановление на съдебен изпълнител при РС Враца на 25.05.2005г. по изп.д.№363/2001г.,която стопанска сграда-работилница ищецът ремонтирал и възстановил,считайки я за приращение към имота си.Съдът е посочил,че ответницата Г. отправила до М. Г. две нотариални покани,връчени на 09.09.2009т. и на 21.09.2011г.,с идентично съдържание,с които поискала да й предаде владението върху процесния имот,след което предявила срещу М. Г. искове ,с правно основание член 108 ЗС,член 73 ЗС и член 86 ЗС,като е било образувано гр.д.№3446/2013г. по описа на РС Враца,спорът по което е приключил с окончателно решение по в.гр.д.№777/2015г. по описа на Окръжен съд [населено място],с което ревандикационната претенция е била уважена и решението е влязло в сила на 07.04.2016г.Съдът е отбелязъл,че настоящия ищец е заявил в молбата си,че под формата на възражение в приключилото производство по иска по член 108 ЗС,предявил претенциите си за подобрения на настоящата процесна сграда, но съдът в това производство по гр.д.№777/2015г.по описа на ОС Враца, не ги е разгледал,тъй като приел,че последният има качество на недобросъвестен владелец и е следвало да заяви вземането си с насрещен иск.След като съдът е отчел за безспорно правото на собственост на ответницата Г. върху сградата,упражняваното от ищеца Г. владение в периода 2007г.-19.06.2016г.,както и качеството на последния на недобросъвестен владелец,след анализ на доказателствата по делото,данните по съдебно-техническата експертиза, е приел,че с извършените ремонти, ищецът е увеличил стойността на имота,с което ответникът се е обогатил,поради което му се дължи стойността на извършеното подобрение.По отношение на възражението за погасяване на исковете по давност,съдът е приел същото за неоснователно,като и е препратил на основание член 272 ГПК към мотивите на решението на първоинстанционния съд,с които е прието,от съда, след позоваване на съдебна практика-Постановление №6/1974г. на Пленума на ВС,а именно че с предявяване на иска по член 108 ЗС от И. Г. на 10.09.2013г.-образувано гр.д.№3646/2013г. по описа на РС Враца,недобросъвестното владение на ищеца М. Г. е прекъснато и превърнато във държане и от този момента започва да тече петгодишната погасителна давност по член 110 ЗЗД,като настоящият иск е предявен на 07.04.2016г.,преди изтичане на давностия срок.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,депозирано към касационната жалба,подадена чрез особения представител на касатора адвокат В. Л.,се твърди,че са налице предпоставките по член 280,ал.1,т.1 и т. 3 ГПК/в редакцията му до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/,като/цитирам/:
„Произнасянето на въззивната инстанция е по следните въпроси:
1.Обвързан ли е въззивният съд от мотивите на друго решение по друго гражданско дело,което макар и между същите страни е на друго основание?
Съдът е приел,че е обвъзран от мотивите към решение №37/09.02.2016г. по в.гр.д.№777/2015г. на окръжен съд В.,приетото от въззивния съд е в противоречие с ТР №1/04.01.2000г. по т.д.№1/2000г.-т.18.”
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,не е налице позоваване на съда на мотиви по друго решение-в случая на тези по влязлото в сила решение по иска по член 108 ЗС.Напротив,с мотивите си въззивният съд,обосновавайки решението си,е изложил преценката на доказателствата,фактическите констатации и своите правни изводи,до които е стигнал с обжалваното решение.Приключилият между страните спор,с горепосоченото влязло в сила решение,е взет предвид от съда,само във връзка с възражението на ответницата,настоящ касатор, за изтекла погасителна давност за предявените искове и то по отношение приетото със задължителна практика на ВКС- Постановление №6/1974г. на ППВС-т.VІ 13-предвиждащо ,че погасителна давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужди имот започва да тече от момента на прекъсване на владението,от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента,когато то бъде смутено от собственика с предявяване на иск за имота-както е в случая с предявяване на иска по член 108 ЗС от И. Г./настоящ касатор/ срещу М. Г..По отношение цитираната от касатора задължителна практика т.18 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС,според която страната не може да обжалва само мотивите на решението,когато то не я удовлетворява като резултат,е напълно неотносима към настоящата хипотеза.
Посоченият от касатора като втори въпрос/цитирам/:
„2.Длъжен ли е съдът да спази разпоредбата на член 116,б.”б” от ЗЗД,ако има наведени оплаквания в тази насока?”,като се позовава на съдебна практика на ВКС по реда на ГПК/отм/,за което твърди че е основание по член 280,ал.1т.1 ГПК,без да сочи никакви аргументи в тази връзка,поради което така формулираният въпрос е неотносим към прието с решаващите мотиви
В точка трета от изложението си,касаторът поставя въпрос за прекъсване на придобивната давност при предявяване на иска за собственост върху недвижим имот от действителния му собственик,който въпрос също е неотносим към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение, които се отнасят до института на погасителната давност,а не до тази на придобивната давност.
В точка четвърта от изложението си касаторът сочи като въпрос:”От кой момент тече погасителната давност за извършени от държател на имота подобрения в същия”,какъвто въпрос не е разрешаван от въззивния съд с обжалваното решение,тъй като със същото е прието,че ищецът има качеството на недобросъвестен владелец,който като такъв е извършил подобрения в чужд имот.
В точка пет от изложението си,се формулира въпрос от касатора по същество:„Кои от заявените претенции представляват подобрения в имота и кои разноски за запазването му?”,за които твърди,че е посочил,но съдът не се е произнесъл по тях,което обаче не е правен въпрос по смисъла на т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В точка шеста от изложението си,касаторът поставя въпроса за задължението на съда да обсъди във взаимна връзка всички доказателства по делото и доводи на страните имащи значение за спорното право,като според него съдът не е направил такава преценка,без да сочи конкретно кои доказателства,доводи и възражения на страната не са обсъдени и преценени,като по този начин заявява само касационно оплакване по смисъла на член 281,т.3 ГПК.
В изложението на пълномощника на касатора вх.№4034/22.05.2017г. адвокат Д. Х.,се твърди,че съдът в обжалваното въззивно решение се е произнесъл по правни въпроси,в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и такива,които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото-основания по член 280,ал.1т.1,т.2 и т.3 ГПК.В изброените осем точки от изложението се формулират от касатора въпрос-във връзка с погасителната давност-откога същата започва да тече при хипотеза на добросъвестен и недобросъвестен владелец,за необходимостта на твърдения и представени доказателства във връзка с искане за присъждане на обезщетение за подобрения ,извършени от недобросъвестен владелец в чужд имот,допустимо доказателство ли е заключението на вещото лице относно вида и стойността на подобренията,при липса на писмени доказателства и оспорване,както и как се определя стойността на подобренията,претендирани от недобросъвестния подобрител,кои разходи,направени от недобросъвестния подобрител подлежат на обезщетяване за направени луксозни подобрения,за допустимостта за присъждане на лихва за забава върху стойността на подобренията направени от недобросъвестния владелец за период от преди предявяване на иска и въпроса за обхвата на възложеното с постановлението на съдебния изпълнител при осъществена публична продан.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,така формулираните въпроси са неотносими към тях,защото една част се отнасят до хипотези,различни от разгледана,т.е. не са били предмет на разрешаване от съда при постановяване на решението,друга част са по същество и са свързани с касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК,които касаторът излага след посочването на тези въпроси,обаче те са различни от предпоставките по член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по жалбата М. Д. Г. следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящото касационно производство в размер на 975 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък за разноски по член 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 19.06.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №124/07.04.2017г. на Врачански окръжен съд,постановено по в.гр.д.№672/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. Л. Г. да заплати на М. Д. Г. сумата от 975 лева/деветстотин седемдесет и пет лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: