О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр. София, 26.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5207/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представляван от В. М. Т. срещу въззивно решение № 361 от 27.07.16г., постановено по в.гр.д.№ 263/16г. на Плевенския окръжен съд, ІV с-в, в отхвърлителната му част, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 30 от 02.03.16г., постановено по гр.д.№ 422/15г. на Районен съд – [населено място] в частта, с която е уважен предявеният от касатора против [фирма], представляван от М. Н. А. А. Р. Р. иск по чл.108 ЗС за ревандикация на 1/2 ид.част от търговски обект с площ от 125 кв.м – магазин за хранителни стоки, снек бар и обществена тоалетна, находящ се в [населено място], [община], [улица] вместо него е отхвърлил иска в тази му част. В частта, с която ревандикационният иск е уважен за останалата 1/2 ид.част от имота първоинстанционното решение е потвърдено.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че В. Т. и М. Р. са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 23.04.95г., е прекратен по взаимно съгласие на основание чл.50 СК на 04.01.11г., като в одобреното от съда споразумение по бракоразводното дело същите са посочили че нямат придобито по време на брака недвижимо имущество, когато и двамата са били регистрирани като еднолични търговци. Процесният имот е построен въз основа на учредено на ищцата право на строеж върху общинска земя и въведен в експлоатация през 2008г. От тогава имотът се ползва от [фирма], а ищцата е работила в обекта по силата на сключен с него трудов договор. В хода на процеса, с издаден на основание чл.587, ал.1 ГПК нот.акт № 123/15г., ищцата е призната за собственик на процесния имот.
За да отхвърли иска за 1/2 ид.част от имота въззвиният съд е приел, че ищцата не е доказала твърденията си, че същият е придобит изцяло или отчасти с нейни лични средства, получени от търговска дейност като едноличен търговец и от помощта на нейните родители, нито да е бил включен в търговското й предприятие. Тъй като по делото е установено, че всеки от двамата съпрузи е допринесъл за придобиването на имота, съдът е приел че същият е бил изцяло съпружеска имуществена общност. Посочено е също, че след като след въвеждането на сградата в експлоатация в нея е осъществявала дейността си едноличната фирма на ответника, тя по-скоро би могла да се включи като фактическо отношение в неговото търговско предприятие.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с доказателствата и законни разпоредби, както и при опорочаване на процесуалните правила, поради което са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора равен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, не се позовава на противоречие с никаква практика, нито е изложил някакви доводи във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, респ. с посочените в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, поради което посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно т.3 на същото тълкувателно решение противоречието между постановените по настоящото дело първоинстанционно и въззивно решение не се включва в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като те не са влезли в сила.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 1500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 361 от 27.07.16г., постановено по в.гр.д.№ 263/16г. на Плевенския окръжен съд, ІV с-в.
О с ъ ж д а В. М. Т., действаща като [фирма], ЕИК-[ЕИК], с О., Плевенска област да заплати на М. Н. А. А. Р., действащ като [фирма], ЕИК, [населено място] област сумата 1500 лв./хиляда и петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: