О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 07.05.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 163 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Ч. Ч., Д. В. Ч. и Н. В. Ч. , чрез пълномощника им адвокат Г, против решение № 165 от 27.10.2008 г., постановено по гр.д. № 437 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 68 от 22.04.2008 г. по гр.д. № 118 от 2007 г. на Районен съд- К. за признаване за установено по отношение на Д. Ч. Ч., Д. В. Ч. и Н. В. Ч. , че К. П. Н. и Д. Д. Н. са собственици на 52.5 кв.м. от дворно място, представляващо част от поземлен имот пл. № 6* за който е отреден парцел ****ХVІ-642 в кв.36 по плана на гр. К. от 1996 г., която част е придадена по регулация към собствения на ответниците имот с пл. № 1* представляващ парцел ****ХV в кв.36 по плана на гр. К., като е отменен на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 1* том ХІІ, рег. № 7* нот.дело № 1313/2003 г. на нотариус с рег. № 323.
Ответниците по касационната жалба К. П. Н. и Д. Д. Н. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да уважи иска съдът е приел, че процесната площ е била собственост на ищците и по силата на регулационния план от 1996 г. е придадена към урегулирания имот на ответниците; оценена е от комисията по чл.265 от ЗТСУ с оценителен протокол от 19.04.1996 г. за общата сума от 40976 недономинирани лева; впоследствие по молба на ищците е открито ново оценително производство и е извършена нова оценка с протокол от 12.08.1997 г., който е бил обжалван и административното производство е приключило с отмяната му с решение на ВАС от 3.04.2002 г. и на 12.12.2003 г. ответниците са заплатили на ищците сумата от 40.80 лв. по оценителния протокол от 9.10.1996 г. При горните факти е направен извод, че при влизането си в сила на 31.03.2001 г. ЗУТ е заварил едно започнало производство по прилагане на дворищнорегулационния план по реда на ЗТСУ, по което е издаден административен акт за оценка на придаваемото място /протокола от 9.10.1996 г./ и това производство е следвало да се довърши в срока по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, т.е. стойността от 40.80 лв. по влезлия в сила оценителен протокол от 9.10.1996 г. е следвало да бъде заплатена от ответниците до 30.09.2001 г. Плащането е било извършено след този срок и съгласно § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие на неприложения регулационен план.
Касаторите са изложили твърдения, които по същество са свързани с въпроса дали плащането на придаваемото място е следвало да се извърши в шестмесечния срок по § 6, ал.2 от ЗУТ, независимо, че производството по заплащане на придаваемото по регулация място е започнало при действието на ЗТСУ /който не предвижда срок за уреждане на регулачните сметки/ и е заварено от ЗУТ, като считат, че този въпрос е разрешен с противоречие с цитираните от тях съдебни решения. Последните обаче са постановени в административни производства и даденото тълкуване е относимо към възприетото разрешение относно законосъобразността на административния акт, поради което не удостоверяват наличието на противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос, относим към изхода на гражданскоправен спор, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Не са налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото разпоредбите на § 6, ал.2 и § 8, ал.2 от ПР на ЗУТ ясно регламентират предпоставките за прилагане на действащ дворищнорегулационен план и не се нуждаят от тълкуване с оглед на формулирания от касаторите правен въпрос – планът може да бъде приложен по реда на отменения ЗТСУ само ако в шестмесечен срок от влизането на ЗУТ в сила бъде заплатена стойността на придаваемото място съобразно влязлата в сила оценка или бъде инициирано административно производство по изготвяне на оценка, като в този смисъл е и даденото от въззивния съд тълкуване.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 27.10.2008 г., постановено по гр.д. № 437 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: