О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 01.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1698/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. г. по е. „А”, гр. В. Т. против въззивно решение на Окръжен съд – Велико Т. по гр. д. № 373/2009 год.. Към жалбата е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Г. С. Г. от гр. В. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Великотърновският районен съд с решение от 26. 2. 2009 г. по гр. д. № 1930/2008 год. е признал за незаконно и отменил уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ на Г. , извършено със заповед от 20. 6. 2008 г., възстановил Г. на заеманата преди уволнението, длъжност – учител по физическо възпитание и спорт и осъдил ПГЕ „А” да заплати на Г. сумата 2469.24 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение и сумата 250 лв. разноски по делото. Решението е потвърдено от Великотърновският окръжен съд с въззивно решение от 17. 6. 2009 г. по гр. д. № 373/2009 год., което е обект на касационно обжалване. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за незаконност на уволението на ищеца Г. , тъй-като не е било дадено становище от ръководството на синдикалната организация, в която членува Г. – нарушение по чл.7, т. 4 от колективния трудов договор.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – произнасяне на въззивнния съд по правен въпрос, с основно значение за разрешаване на спора, което произнасяне е в противоречие с практиката на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Искането по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 е необосновано, тъй-като жалбоподателят не е конкретизирал противоречие със задължителната практика на ВКС, отразена в тълкувателни решения, както и не е посочил актове на други съдилища, с които е решаван противоречиво въпросът, представляващ предмет на спора по настоящото дело. Жалбоподателят е изтъкнал няколко спорни въпроса – дали при постановяване на заповедта за уволнение от 20. 6. 2008 г. има действащ КТД, налице ли е нарушение на закона и на КТД, когато работодателят взема становище /а не съгласие/ от синдикатите за уволнение на конкретния служител и това становище, равнозначно ли е на съгласието, предвидено в чл. 333, ал. 4 КТ. В изложението за допускане на касация, жалбоподателят твърди, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки – точно прилагане на закона и развитие на правото, и в случая, тези условия не са налице. При безспорния по делото факт, че работодателят се е съобразил с колективния трудов договор, сключен на 31. 5. 2006 г. за срок от две години – чл. 7, т. 4 от договора, като е поискал становище от синдикатите за уволнението на Г. , съдът обосновано е приел, че този колективен трудов договор е действал и обвързвал двете страни при прекратяване на трудовото правоотношение на 20. 6. 2008 год.. Този извод следва и от тълкуването по аналогия на закона – чл. 50, ал. 2 и чл. 55, ал. 2 КТ. Втората разпоредба предвижда, че при промяна на работодателя, завареният колективен трудов договор действа до сключването на нов КТД, а разпоредбата на чл. 50, ал. 2 КТ постановява, че КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците от установените в закона. В този смисъл, е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че след 31. 5. 2008 год., трудовото правоотношение между него и ищеца Г. не е било уредено от КТД и за работодателя не са съществували никакви задължения, произтичащи от такъв договор. Неоснователно е и твърдението, че решаващият съд е приравнил двете понятия – „становище на синдиката”, предвидено в чл. 7 на КТД и „съгласие на синдикалния орган”, предвидено в чл. 334, ал. 4 КТ. От мотивите на въззивното решение следва, че окръжният съд не е възприел изводите на първоинстанционния съд, че уволнението на Г. е незаконно поради нарушаване на разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнениете е незаконно, защото не е било дадено валидно становище от синдикатите, т. е. становище, изхождащо от синдикалното ръководство като колективен орган и с това е нарушена т. 4 на чл. 7 от колективния трудов договор. Съдът е имал предвид общия принцип на чл. 20а ЗЗД, че договорът има силата на закон, за тези които са го сключили.
Като има предвид изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17. 6. 2009 г. по гр. д. № 373/2009 г. на Окръжен съд – Велико Т. по жалбата на П. г. по е. „ Ал. П. ”, гр. В. Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: