Определение №362 от по гр. дело №617/617 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                       
                                                          
                                                                       № 362
 
 
                                       гр.София, 07.05. 2009 г.
 
                                    
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
           
                                                                              Председател:  Добрила Василева
                                                               Членове:  Гълъбина Генчева
                                                                                                Ерик Василев
 
                                                                                    
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 617 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
 
 
Производство по чл.288 ГПК.
С решение № І* от 12.01.2009 г., по гр.д. № 389/2008 г., Бургаският окръжен съд е оставил в сила решение от 24.03.2008 г., по гр.д. № 147/2007 г., на Районен съд – гр. Ц., с което е уважен предявения от „Б” А. срещу Я. Д. Я., И. Д. Я. , М. Д. Я. и В. Д. Я. отрицателен установителен иск да се признае за установено между страните, че ответниците не притежават право на собственост, на основание чл.97, ал.1 от ГПК (отм.).
Бургаският окръжен съд е приел, че на основание протокол № 18 от 27.09.1960 г. на ИК на ОНС Б. е отстъпено право на строеж на З. 12 – гр. С., в с. К. южен плаж, за почивна станция с капацитет от 120 легла. Прието е също, че ищецът „Б” А. е правоприемник на бившето държавно предприятие „З”, владее спорния имот, поради което има правен интерес от предявения иск.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е посочил, че построената едноетажна сграда през 1960-61 г. и двор от 26 дка.(бивша собственост на З. 12 – гр. С.) са били актувани като държавна собственост с АДС № 4* от 28.09.1961 г. С решение на съда от 29.05.2006 г. е признато право на възстановяване на собствеността върху лозе от 1385 кв.м., в землището на гр. К., в полза на наследниците на Д. Я. К. , на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Въз основа на постановеното съдебно решение е постановено друго от ОСЗГ- П. , с което са възстановени 460 кв.м., които се намирали извън прилежащия терен и са свободни, но съобразявайки заключенията на съдебните експерти по делото, съдът е приел, че върху възстановената земя има предвидена в плана и изградена съществуваща инфраструктура. Въззивният съд е приел, че въз основа на изработения генплан на община Ц., прилежащия терен към изградената почивна станция обхваща 16 811 кв.м., което е потвърдено от експертен съвет с протокол № 8 от 1998 г. Според вещото лице, почивната база е била нанесена още в ЗРП на К. от 1970 г., а съгласно действащия кадастрален план от 2000 г., частта от 460 кв.м., от бившия имот пл. № 2* която е възстановена на ответниците като наследници на Д. Я. К. , попада в прилежащия терен върху който е изградена предвидена в плана инфраструктура и е реализирано комплексно строително мероприятие, поради което решаващият състав е приел, че не са били налице предпоставките на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, за възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници. При формиране на крайния извод, съдът е посочил, че постановеното в административното производство решение за възстановяване правото на собственост в полза на ответниците не може да се приеме за законосъобразно, с оглед на което е потвърдил решението на районния съд.
Касационната жалба на Я. Д. Я., И. Д. Я. , М. Д. Я. и В. Д. Я. , чрез адвокат В, срещу постановеното решение по гр.д. № 389/2008 г., на Бургаския окръжен съд съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, с подробни изложения за нарушение на материалния и процесуалния закон и с твърдения, че разрешеният материалноправен спор е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по гр.д. № 389/2008 г., на Бургаския окръжен съд, тъй като разрешеният материалноправен въпрос за правната стойност на решението на общинската служба по земеделие и гори, като орган на поземлената реформа, във връзка със защита правото на собственост, макар и да обуславя съдържанието на съдебното решение, не се решава противоречиво от съдилищата и не е от значение за развитие на правото. Позитивните решения на общинската служба по земеделие и гори за възстановяване на собствеността не се ползват със стабилност, тъй като производството по издаването им, с които се иска възстановяването на права върху земеделските земи не е спорно и всеки заинтересован, чиято правна сфера е засегната от това решение, може да търси защита на правата си в исково производство. Съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, по който съдилищата не са се произнасяли или са се произнесли противоречиво, както и когато наведените доводи за решаването на поставеният правен спор ще доведе до различни изводи, които са от значение за развитието на правото. В конкретния случай, касационно обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос за защита правото на собственост, не се решава противоречиво от съдилищата, не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и няма значение за развитие на правото (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
В. от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 12.01.2009 г., по гр.д. № 389/2008 г., на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
1.
 
ЧЛЕНОВЕ:
2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар