Р Е Ш Е Н И Е
№ 953/09
София, 17.02. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 4844/2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 508 от19.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 60 от 1.10.2008 г. по гр.д. № 2326/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно земеделска земя от 1 дка в м. “Г”, землището на с. Г.. О. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с приложението на т.4 и 19 от ТР № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят за уважаване на иска.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на земеделски имот от 1 дка в землището на с. Г., за който ищците твърдят, че към момента на образуване на ТКЗС е принадлежал на техния наследодател Г, но неправилно е възстановен от поземлената комисия на ответника И като собственост на баща му З. Д.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че емлячният регистър, където наследодателят на ищците Г фигурира с 1 дка нива в м. “Г”, не съставлява пълно доказателство за собственост, тъй като данните в него се вписват въз основа на заявление на заинтересованото лице. Прието е, че и другите доказателства- свидетелски показания, протокол за делба, където наследодателят на ищците е посочен като собственик на съседен на делбения имот, скици на имота, обясненията на страните и други също не доказват исковата претенция.
След проверка на данните по делото и оплакванията в жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Представените по делото доказателства са обсъдени изолирани едно от друго, а не в тяхната логическа връзка. Направени са изводи, които противоречат на данните по делото, а някои доказателства – напр. записването в емлячния регистър, са изтълкувани превратно. Допуснатите нарушения са основание за отмяна на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск следва да се уважи.
Данните от емлячния регистър, преценени по реда на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, заедно с данните по представения протокол за доброволна делба, както и свидетелските показания, според които имотът е част от по- голям имот, преминал по наследство към двете колена на общия наследодател и първоначален собственик Г. М. П. , а именно- на дъщеря му И. и съпругът й Д. К. , чиито наследници са ищците -от западната страна и на сина му П. П. от източната страна, както и сведенията, че наследодателят на ответника е имал имот на север от този на П. , потвърдени при съпоставяне на имената на съседите и съобразени при индивидуализиране на имота съгласно заключението на техническата експертиза и извършения оглед на място, обсъдени в тяхната съвкупност, дават основание да се приеме, че спорният имот към момента на образуване на ТКЗС е принадлежал на наследодателя на ищците, а не на наследодателя на ответника. Имотът е придобит на основание наследство и давностно владение върху западната част от имота на общия наследодател, като до внасянето му в ТКЗС през 1957 г. са изминали повече от 20 години, необходими съгласно чл.34 от Закона за давността за придобиване на правота на собственост. Относно имота на ответника /различен от този на баща му/ е установено, че той е бил на север, над този на Х. Д. И. и не е идентичен с възстановения имот № 2* А. в подкрепа на основателността на иска е и обстоятелството, че източната част от процесния имот се претендира от друг кръг от наследници на общия наследодател и първоначален собственик на целия имот- Г. М. П. , а именно от коляното на сина му П. П. , както и че двамата наследници П са посочени като съседи на имота на Х. Д. по протокола за доброволна делба- дял І, т.14.
Ответникът е противопоставил възражение, че спорният имот, както и източната му част / която е предмет на друго дело/ е принадлежал на неговия наследодател З, като собственост на когото е и възстановен с решение № 391 от 22.12.2004 г. на ОСЗГ с. П. като имот с пл. № 5* но с оглед на представените от ответника доказателства следва да се приеме, че възражението е неоснователно. За собствеността на наследодателя му се отнасят договор от 1935 г. за закупуване на нива от 3 дка в м. “Г”, но при други съседи, както и данни от емлячния регистър за декларирана нива в същата местност, но с неясно записване относно площта дали се касае за 6 дка, 1 дка, или 1,6 дка. Преценени заедно с показанията на свидетелите, че имотът на З. Х. имал правоъгълна форма и бил по- голям по площ, докато процесният имот е тесен и дълъг и с обща площ около 2 дка, както и заключението на техническата експертиза и данните от извършения от нея оглед, тези доказателства водят до извода, че наследодателят на ответника е притежавал имот, който е в същата местност, но на север от процесния имот и без да имат обща граница. Това се потвърждава и от честото споменаване на имената на Д. К. и П. П. като съседи и на други имоти по договора за делба, което сочи, че наследодателите на страните са притежавали имоти в землището на с. Г. и че същите не се дублират.
С оглед на тези данни и предмета на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да се приеме, че към момента на образуване на ТКЗС процесният имот, представляващ към този момент нива от 1 дка в м. “Г” / или “П”/ в землището на с. Г., при съседи- от север Х. Д. , от изток- П. П. , от юг- път е принадлежал на общия наследодател на ищците Г, починал на 30.01.1981 г.
По тези съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 60 от 1.10.2008 г. по гр.д. № 2326/2007 г. на Софийски градски съд, В. отделение, ІV- в състав и вместо това постановява:
Признава за установено по иска, предявен от Й. Г. К. и С. Г. Д., по отношение на Т. Г. Х., З. И. Х. и С. И. Д. от гр. С., кв. Горубляне, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Г., наследодателят на ищците Г б.ж.на с. Г., починал на 30.01.1981 г., е бил собственик на нива от 1 дка, в м. “Г” /или ”П”/ в землището на с. Г., при съседи- от север- Х. Д. , от юг –път и от изток- П. П.
Осъжда Т. Г. Х., З. И. Х. и С. И. Д. от гр. С., кв. Горубляне, ул. М., № 6 да заплатят на Й. Г. К. и С. Г. Д. от гр. С. разноски по делото за всички инстанции в размер на 1971, 70 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: