О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София , 07.05.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. април две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 332/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. К. Т. срещу въззивното решение № 245 от 03.11.2008 г. по в. гр. д. № 297/08 г. на Л. окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 52 от 16.06.2008 г. по гр. д. № 843/07 г. на Т. районен съд, е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, предявен срещу “Б” А. гр. Л., за ревандикация на част с площ от 3.487 дка от ливада с № 0* находяща се в местността “К”, в землището на с. Ш., подробно описана. Поддържа се, че въззивният съд е решил съществения въпрос за съдържанието на мотивите на въззивната инстанция в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а въпросът за предпоставките за възстановяване на собствеността върху земеделски земи е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът “Б” А. гр. Л. не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Спорът е за собственост, произхождаща от възстановяване по ЗСПЗЗ с решение № 2* от 21.12.2006 г. на ОСЗГ гр. Т. на В. Д. П. , и с решение № 2* от 21.12.2006 г. на същата служба на наследниците на Т. Й. С. , и покупко-продажби по договори, сключени между собствениците на възстановените имоти като продавачи и ищеца като купувач, с нотариален акт, вписан под № 1* т. III, дело № 656/07 г. на 22.03.2007 г., и нотариален акт, вписан под № 76, т. III, дело № 563/07 г. на 15.03.2007 г. в службата по вписванията гр. Т.. По делото не е спорно, че имотът по исковата молба е образуван от имотите, предмет на решенията по чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ – № 0* и 022465.
За да отхвърли иска, въззивният съд приел, че е налице пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Теренът е застроен съобразно мероприятието, за което е отреден в 1971 г. – профилакториум на обединени заводи “Б”- Л. , като в този случай не се изисква законност на строителството, за разлика от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
По отношение на съществения за изхода на спора процесуалноправен въпрос следва да се посочи, че в съответствие с т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първоинстанционния съд доказателства, изложил е обстойни мотиви и е формирал своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Касаторът и не посочва по кои въпроси, свързани с правопораждащите за собствеността факти и/или със заявените от ответника възражения срещу иска, липсват мотиви в обжалваното решение. Първото поддържано основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Не се установяват и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касаторът представя решения № 410 от 15.05.2000 г. по гр. д. № 1504/99 г. и № 1* от 21.01.2002 г. по гр. д. № 317/01 г., на IV-то г. о. на ВКС, в които е изяснен смисълът на понятието “проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността”, което няма законова дефиниция и утвърдено правно значение. Прието е при това положение, че той може да се извлече от анализ на законовите разпоредби, които съдържат пречки за възстановяване на собствеността. Даден е пример с нормите на чл. 24, ал. 2, 3 и 4 ЗСПЗЗ, установяващи като пречки мероприятия, с осъществяване на които се задоволяват нужди на държавата и общините. Това тълкуване не подкрепя тезата на касатора, че след като имотите, върху които са осъществени такива мероприятия, стават държавна собственост – чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ, чл. 24 , ал. 5 ЗСПЗЗ, то по отношение на спорния по делото имот, който е собственост на частно-правен субект – юридическо лице, не е налице пречка за възстановяване на собствеността. Нормата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ регламентира само завареното фактическо състояние на имота към влизане в сила на ЗСПЗЗ и съобразно данните във всеки конкретен случай за наличие на мероприятие или за извършено застрояване, имотът ще подлежи на възстановяване или ще е налице пречка за връщането му на предишните собственици. Въпросът кому ще принадлежи земята в случай за осъществено строителство, е последващ и не се обхваща от предпоставките на закона, при които реституцията на земята е възможна.
Представени са и решения № 289 от 06.03.2001 г. по гр. д. № 1530/00 г. и № 18 от 10.02.2000 г. по гр. д. № 1080/99 г., на IV-то г. о. на ВКС, в които е прието, че при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ пречка за възстановяване на земеделска земя е наличието на законно осъществени строежи. Позоваването на тези съдебни актове е неотносимо към разглеждания случай, в който е установено, че се касае не до строеж на единични сгради, осъществен от физически лица, каквото има предвид чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, а до комплекс от строителни дейности, при които върху спорния имот са разположени 12 бунгала, районът около които е ограден и представляващи част от строителството, осъществено след надлежно отчуждаване на имота през 1971 г. Същественият за спора въпрос за наличието на пречки за възстановяване на собствеността е решен в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, която приема, че в този случай законодателят не поставя изискване за законност на строителството. По делото не е установено спорният имот в определена своя част да не е зает от осъщественото строителство. Ето защо въпросът дали целият терен е предназначен за важна държавна нужда, постановен във вече цитираното решение № 1* от 21.01.2002., не се отнася до решаващите изводи на съда и поради това не е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Решенията на Конституционния съд на Република България не са сред източниците по чл. 280, ал. 1 ГПК на съдебна практика, която да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 245 от 03.11.2008 г. по в. гр. д. № 297/08 г. на Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: