О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1313
София, 23.11.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1084/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от А. М. К. от гр. В. чрез адвокат С от АК гр. П., срещу въззивното решение от 01.04.2009 г. по в. гр. д. № 961/06 г. на П. окръжен съд, с което в сила е оставено решението от 21.11.2001 г. по гр. д. № 209/01 г. на В. районен съд за отхвърляне на иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, предявен от касатора и от А. В. Д., за премахване на обект “фризьорски салон”, застроен на 15.81 кв. м., в УПИ III-3971 от кв. 86 по плана на гр. В.. П. се основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд разрешил съществени процесуалноправен и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в ТР № 31/84 г. на ОСГК на Върховния съд, решение № 1291/92 г. и решение № 1803/02 г., двете на IV-то г. о. Освен това доколкото посочената практика в двете решения на състави на Върховния съд противоречи на отменителното решение от 19.10.2006 г., постановено при предходното разглеждане на настоящото дело от Върховния касационен съд, е налице основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците Е. В. Д. и А. В. Д. не са взели становища.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
За да приеме иска за премахване на строежа, изграден на вътрешната дворищнорегулационна линия с УПИ IV-3971-собственост на ищците, и на уличната регулационна линия, въззивният съд приел, че строежът е узаконен с влязъл в сила като необжалван акт № 13 от 29.03.2001 г. на главния архитект на Общината гр. В. по реда на пар. 27 от ПЗР на ЗТСУ /отм./, и следователно сградата не е незаконна. Изложени са и съображения за неоснователност на твърдението, че ищците не могат да упражняват в пълен обем правото си на собственост.становено е, че спорната сграда не засенчва жилищната сграда на ищците или части от собственото им дворно място, последното не се опушва, тъй като фризьорският салон няма комин, нито липсата на коминно тяло е заместена с кюнец, а надпочвените води се оттичат в двора на ответника и към улицата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1/. актът за узаконяване на незаконен строеж, когато е нищожен административен акт, защото е издаден в непримиримо несъответствие на материалния закон и административно-процесуалните разпоредби, съставлява ли пречка за успешна защита срещу такъв строеж с иск по чл. 109 ЗС? и 2/. С. факт на извършването на незаконно строителство на дворищнорегулационната граница между два урегулирани поземлени имота или на недопустимо отстояние от нея ограничава ли правото на собственост на съседа и може ли то да бъде защитено с иск по чл. 109 ЗС, без да е нужно да се доказва допълнително с какво точно незаконният строеж ограничава това право?
П. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице, тъй като въззивното решение не противоречи ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. на ОСГК на Върховния съд, в което са дадени указания по приложението на чл. 109, ал. 1 ЗС.
Както е разяснено в тълкувателния акт, при предявен негаторен иск в правораздавателната компетентност на съда е да преценява действителността на административните актове и тяхното обвързващо значение, включително и по отношение на потърсилия правната защита чрез иска. При констатация на основания, които окачествяват административния акт като нищожен, ищецът не следва да се счита обвързан от този акт. Разясненията имат предвид, макар и да не ги визират изрично, не само разрешението за строеж, но и останалите актове на техническите органи, когато те съдържат такива пороци, заради които са негодни да обвържат с подчиненост и задължение когото и да е. Посочено е, че съответният административен акт ще бъде нищожен, когато е в непримиримо и нетърпимо несъответствие на материалния закон и на административно-процесуалните разпоредби, които е било необходимо да бъдат спазени, за да породи действието си- хипотеза, която касаторът сочи в първия поставен въпрос. В решение № 1* от 17.11.1994 г. по гр. д. № 2237/93 г. на Върховния съд, IV-то г. о., е възприето разрешението, даденото с тълкувателното решение, като е посочено, че когато административният акт е нищожен, той се приравнява към липсата на разрешение за строеж и тогава е възможно успешното провеждане на негаторния иск по чл. 109, ал. 1 ЗС.
Т. въпрос обаче, не е от определящо значение за изхода на негаторния иск в разглеждания случай. Това е така, защото с тълкувателния акт е прието и това, че основание за защита чрез негаторния иск се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. В съответствие с това разрешение, въззивният съд е изследвал дали строежът, чието премахване се иска, създава такова състояние, което да смущава и/или ограничава правото на собственост на ищците. Преценката на заключенията на техническата експертиза и на гласните доказателства е дала основание да се стигне до заключението, че ищците не са доказали въпросният строеж по някакъв начин ограничава правата им на собственост върху дворното място и постройките в него.
С решение № 1* от 16.11.1992 г. по гр. д. № 1038/92 г. на IV-то г. о. на Върховния съд е застъпено становище, че самият факт на извършване на незаконно строителство на регулационната граница представлява нарушаване на правото на собственост на съседа, което може и следва да бъде защитено с иск по чл. 109 ЗС, без да се доказва с какво и как това строителство ограничава правото на собственост. Това решение не може да обоснове противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на Върховния касационен съд, тъй като изразеното в него разбиране не е в съгласие с тълкувателния акт, който е акт на нормативно тълкуване /чл. 124, ал. 1, т.т. 1 и 2 ЗСВ/ и съобразно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължителен за органите на съдебната власт. В съгласие с разрешението по ТР № 31/84 г. е другият съдебен акт, представен с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Това е решение № 1* от 11.11.2002 г. по гр. д. № 2124/01 г. на IV-то г. о. на Върховния касационен съд, в което е прието, че основателността на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС предполага доказване в съдебното производство на факта на наличие на такова положение в резултат на строежа, предприет от ответника – в случая неузаконим навес, което надхвърля пределите на позволеното и създава реални пречки за упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем. Ето защо позоваването и на това решение не обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория поставен от касатора въпрос.
Не е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Формулираните с изложението на основанията въпроси не са били за първи път предмет на произнасяне, нито с обжалвания съдебен акт е възприето разрешение, което да противоречи на указанията в ТР № 31/84 г. относно исковата защита по чл. 109, ал. 1 ЗС. Не съставлява основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поддържаното от касатора противоречие с р. № 1291/92 г. на ВС и р. № 1803/02 г. на ВКС, на решение № 1261/06 от 19.10.2006 г. по гр. д. № 1751/05 г. на ВКС на РБ, IV-то “б” г. о., постановено в рамките на производството по чл. 109, ал. 1 ЗС, но при предходното касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 01.04.2009 г. по в. гр. д. № 961/06 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: