О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр. София, 17.03.2015 година
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 7253/2014, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 11.08.2014 г. по гр. д. № 367/2014, с което е потвърдено решение № I-35-150/17.10.2013 на Софийския районен съд по гр. д. № 1781/2013, с което е отхвърлен предявения иск за съществуване на вземане за сумата 5824,48 лв., представляваща задължения за месечни такси по договор за поддръжка и управление на общи части на етажна собственост на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението, касаторът [фирма], представляван от адвокат М. М. от САК, който го обжалва в срок, счита, че същото е неправилно и необосновано, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че не е налице надлежно решение на Общото събрание на етажните собственици, с което да е възложена поддръжката на общите части на дружеството-ищец, както и че неправилно е извършен контрол на решението на Общото събрание, тъй като неговата законосъобразност може да се атакува в установен срок и по надлежния ред, съгласно чл. 40 ЗУЕС. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът сочи, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правните въпроси относно: задълженията на етажните собственици за заплащане на разноски за поддръжка и управление на общите части на Етажната собственост в случаите, когато поддръжката е възложена с договор на трето лице изпълнител, са задължения към етажната собственост или възникват по силата на сключения договор към изпълнителя; допустимо ли е в производството по чл. 422 ГПК да се извършва инцидентен съдебен контрол по отношение на законосъобразността на взетите решения от Общото събрание на етажната собственост, които въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Представени са решение от 23.01.2012 г. по гр.д. № 1829/2011 на СГС; решение №759/11.05.2012 по гр. д. № 184/2012 на РС – Бургас; решение № 609/17.02.2012 по гр.д. № 18353/2009 на РС – Пловдив; решение № 1755/27.04.2013 по гр. д. № 429/2013 на РС – Пловдив; решение № 914/11.10.2013 по гр. д. № 702/2013 на РС – Велико Търново; решение № 39/19.02.2013 по гр.д. № 657/2012 на ВКС, І ГО; решение от 30.05.2014 г. по гр.д. № на СГС; решение № 863/22.12.2010 на ВКС, IV ГО и решение № 203/30.10.2012 по гр. д № 116/2011 на ВКС, II ТО.
Ответникът по касационната жалба И. К. Т., представлявана от адв. И. И. от САК я оспорва, като счита, че въззивното решение е правилно и не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ответницата И. К. Т. е собственик на офис 17 от секция „В“, част от Етажната собственост на сграда, за която на 02.11.2009 г. е сключен Договор за поддръжка и управление на общите части на жилищни секции А, Б и Г на „Сграда със смесено предназначение „А.“. Искът е неоснователен, тъй като по делото не са представени доказателства за взето решение от ОС на ЕС относно конкретните правомощия на управителния съвет, които ще бъдат възложени на дружеството-ищец и за определяне възнаграждението му в съответствие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС, а така също и за взето решение относно начина на определяне и размера на вноските за поддържане и управление на общите части на етажната собственост. Това не е установено от представените два протокола от ОС на ЕС, поради което при липса на доказателства за взети такива решения, и при липса на правомощия на членовете на УС, респ. на председателя на УС да вземат такива, сключеният договор не може да обвърже валидно ответницата. Изложени са съображения, че задълженията на етажните собственици за заплащане на разноските за поддържане и управление на общите части в сградата – етажна собственост, са такива към самата етажна собственост, а не спрямо трети лица.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението. Договорът е сключен между ищеца и представители на жилищни секции А, Б и Г за тяхната поддръжка и управление на общите части, а притежаваният от ответницата отделен обект в сградата се намира в секция В.
На ответницата по жалбата И. К. Т. следва да бъде присъдена сумата 600,00 лева разноски в касационното производство, както се претендират.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 11.08.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 367/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], да заплети на И. К. Т. от София сумата 600,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.