3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 17.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№ 97 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Я. А. чрез служебния му защитник адв.Н. К. от ВАК срещу определение №388/15.06.2016 г. по в.гр.д.№154/2016 г. на Варненския апелативен съд. С атакуваното определение на основание чл.233 ГПК са обезсилени първоинстанционното и въззивното решение по предявени от Д. Я. А. искове по чл.74 ЗЧСИ и чл.86 ЗЗД поради заявен от него отказ от иска в срока за касационно обжалване.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като Д. А. не възприел правилно обясненията на първия си служебен защитник за хода на производството и след подадената касационна жалба срещу въззивното решение той оттеглил молбата си, с която прави отказ от предявените искове.
Ответникът в производството ЧСИ Н. П. Г. оспорва частната жалба. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1, т.1-3 и чл.274, ал.3 ГПК. По същество счита молбата за неоснователна, тъй като оттеглянето на отказа от иска е извършено след обезсилване на решенията на двете инстанции по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Тъй като се обжалва преграждащо определение по чл.233 ГПК, постановено от апелативен съд, частната жалба попада в приложното поле на чл.274, ал.2, т.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК и към нея не са относими изискванията на чл.274, ал.3 ГПК за представяне на изложение по чл.280, ал.1 ГПК и обосноваване на основания за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и пречката на чл.274, ал.4 ГПК за разглеждане на частната жалба, тъй като решението на апелативния съд, ако не беше обезсилено, би подлежало на касационно обжалване с оглед цената на разгледаните искове, която е над 5000 лв.
По съществото на жалбата:
Д. Я. А. е предявил срещу ЧСИ Н. П. Г. искове по чл.74 ЗЧСИ и чл.86 ЗЗД.
С решение № 84 от 20.05.2016 г. по в.гр.д.№154/2016 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд, с което исковете са били отхвърлени.
С молба от 10.06.2016 г. Д. Я. А. е направил отказ от предявените искове и е поискал обезсилване на постановените решения и прекратяване на производството по исковете.
С обжалваното в настоящото производство определение №388/15.06.2016 г. по в.гр.д.№154/2016 г. на Варненския апелативен съд първоинстанционното и въззивното решение по исковете с правно основание чл.74 ЗЧСИ и чл.86 ЗЗД са обезсилени на основание чл.233 ГПК, с изключение на частта по присъдените разноски за двете инстанции.
На 27.09.2016 г. Д. Я. А. е подал до съда молба, с която едновременно е обжалвал определението по чл.233 ГПК и е заявил, че оттегля молбата си за отказ от исковете.
При тези данни следва да се приеме, че частната жалба срещу определението по чл.233 ГПК е неоснователна.
С направения отказ от иска Д. А. е десезирал съда от разглеждането на спора за обезщетение на причинени вреди от принудително изпълнение и обусловения иск за лихви върху главното задължение. Отказът е направен пред въззивния съд преди постановеното от него решение да е влязло в сила, затова съдът е бил длъжен да се произнесе. С атакуваното определение по чл.233 ГПК въззивният съд е обезсилил решенията по спора, с изключение на частта за разноските, които се дължат на ответника и при прекратяване на делото. Определението за обезсилване е в съответствие с процесуалния закон. Заявеният отказ от иска не може да бъде оттеглен от ищеца след постановяване на определението по чл.233 ГПК, тъй като по него вече има произнасяне от съда. Затова оттеглянето на отказа в тази хипотеза няма правно действие и не може да обуслови отмяната на определението по чл.233 ГПК. Подаването на касационна жалба от Д. А. не може да промени горния извод, тъй като тя също е след постановяване на определението по чл.233 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение по чл.233 ГПК е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 388/15.06.2016 г. по в.гр.д.№154/2016 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: