О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5/04.01.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3226 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 68/ 21.03.2016 г. по гр. д. № 30/ 2016 г., с което Добрички окръжен съд, потвърждавайки решение № 93/ 16.10.2015 г. по гр. д. № 8/ 2015 г. на Добрички районен съд, признава за установено по отношение на [фирма], че Г. Т. Ш., извършваща стопанска дейност под фирма [фирма], е собственик на търговски обект с обща застроена площ 38. 35 кв. м., самостоятелна част от сградата с идентификатор 35064.501.3219.1 по кадастралната карта на [населено място] (К.), построена в поземлен имот (ПИ) 35064.501.3219, ведно с правото на строеж. В решението е констатирана непълнота в К., изразяваща се в незаснемане на търговския обект като самостоятелен и включването му като част от сградата на [фирма] с идентификатор 35064.501.3219.1. Извършено е препращане към скицата от заключение на вещото лице, неразделна част от решението (лист 36 от делото на Д.).
Решението обжалва [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е решението, с което искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е уважен, но не е посочен индификаторът на спорния имот, а имотът е описан с площ, по-голяма от заявената в исковата молба? Касаторът иска решението да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е съдът да зачете доказателствената сила на акта за държавна собственост (А.), ако по делото не е проведено доказване, опровергаващо засвидетелстваното чрез съставянето му право на собственост? Касаторът счита въпросите обуславящи изводите на въззивния съд, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с доводите, че то е в противоречие с отговорите, дадени с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, както следва: по първия въпрос – с решение № 238/ 15.01.2015 г. по гр. д. № 1880/ 2014 г. на ВКС, ГК, III ГО и с решение № 538/ 20.12.20111 г. по гр. д. № 1386/ 2010 г. на ВКС, ГК, IV ГО, а по втория – с решение № 71/ 28.04.2015 г. по гр. д. № 6943/ 2014 г. на ВКС, ГК, I-во ГО, решение № 76/ 10.07.2012 г. по гр. д. № 490/ 2011 г. на ВКС, ТК, I-во ТО и решение № 44/ 03.08.2010 г. по т. д. № 678/ 2009 г. на ВКС, ТО, I-во ТО. По същество се оплаква, че решението е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба и свръх петитум. Оплаква се, че е и неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – незачитане доказателственото значение на приети по делото А.. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба Г. Ш. квалифицира повдигнатите въпроси като касационни оплаквания, а те не обосновават касационния контрол. Възразява, че решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет. Уваженият положителен установителен иск е предвиден в чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а неговата цена е без значение за допустимостта на упражненото право на обжалване. Чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК изключва цената на тези искове, които са в защита на вещното право на собственост, като критерий за допустимостта на касационната жалба. Касационната жалба подава легитимирана страна – ответникът по иска, уважен с въззивното решение. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
С решението е потвърдено първоинстанционното, с което искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е уважен. И въззивният съд е приел, че спорният имот представлява самостоятелен търговски обект, собственост на ответника по касация, но е включен неправилно в К. като несамостоятелна част от сграда, нанесена в кадастралния регистър като собственост на касатора. Диспозитивът на въззивното решение съдържа идентификатора на сградата, нанесена в К. и идентификатора на имота, в който е построена. Това е последица от поправените във второинстанционното производство нередовности на исковата молба откъм липсата на индивидуализация на спорния обект и в исковата молба, и в първоинстанционното решение. Въззивният съд в приложението на чл. 129, ал. 4 ГПК е приел, че поправените пороци не предполагат обезсилване на първоинстанционното решение, защото с него е разгледан предявения иск. Зачел е и задължителните указания в приложението на процесуалния закон, дадени с т. 5 ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС в частта, с която се прогласява запазеното действие на указанията по т. 4 ТР № 1/ 2010 г. по гр. д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС.
Диспозитивът на въззивното решение отразява действителната (установена във въззивното производство) квадратура на спорния имот, а доколкото с уважените искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е възприет самостоятелен характер на спорния обект, не представлява произнасяне свръх петитум разликата между неговата квадратура по въззивното решение (38. 35 кв. м.) и тази, заявена с исковата молба и отразена в първоинстанционното (23 кв. м.).
Диспозитивът на обжалваното решение (за разлика от потвърденото с него първоинстанционно) съдържа установителна част, която сочи на констатираната непълнота в К. и препратка към скица на заключение на вещо лице. Подобно произнасяне на въззивния съд не е свръхпетитум, а отразява законова последица от уважения иск. Съдебното решение, придружено от скица – проект, е основание за изменение на К. от органите по кадастъра и за записване в кадастралния регистър на ответника по касация като действителния собственик на спорния имот (чл. 54, ал. 4 ЗКИР).
Изложеното изключва обуславящото значение на повдигнатия от касатора въпрос, допустимо ли е решението, с което искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е уважен, но не е посочен индификаторът на спорния имот, а имотът е описан с площ, по-голяма от заявената в исковата молба? По него настоящият състав на Върховния касационен съд не съзира основанието от чл. 280, ал. 1 ГПК, за да допусне въззивното решение до касационен контрол.
По делото са приети два А. (от 1995 г. и от 2001 г.) за сградата с идентификатор 35064.501.3219.1, заснета в К. и нанесена в кадастралния регистър. В съответствие с практиката на ВКС, включително на приложените от касатора решения по чл. 290 – 293 ГПК, въззивният съд е приел, че А. са с декларативно действие, а удостовереното чрез съставянето им вещно право на собственост на държавата подлежи на оборване. Приел е, че от другите събрани по делото доказателства се установява, че още към построяването на сградата през 1975 г. в нея има две самостоятелни помещения – трафопост и павилион. С влизане в сила на ЗМСМА държавната собственост върху павилиона се е трансформирала в общинска на основание § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на Закона. През 1999 г. по надлежно издадени строителни книжа павилионът е пристроен, а с договор от 29.12.2001 г. и анекс към него от 25.02.2002 г. – продаден от [община] на вписания като едноличен търговец Ж. Т. Ш., търговското предприятие на когото ответника по касация е поел като наследник по закон (решение № 2095/ 15.10.2003 г. по ф. д. № 1780/ 19997 г. на Д.). С обсъждането на тези доказателства въззивният съд е счел за оборено декларативното действие на А. за спорния обект, който като самостоятелен е собственост на ответника по касация и е констатирал непълнотата в К., изразена във включването му като част от сградата с идентификатор 35064.501.3219.1.
Изложеното изключва обуславящото значение и на другия въпрос, който касаторът повдига, длъжен ли е съдът да зачете доказателствената сила на акт за държавна собственост (А.)), ако по делото не е проведено доказване, опровергаващо засвидетелстваното чрез съставянето муз право на собственост? И по него настоящият състав на Върховния касационен съд не съзира основанието от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат разноските, които ответника по касация е направил в настоящото производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 68/ 21.03.2016 г. по гр. д. № 30/ 2016 г. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на Г. Т. Ш., извършваща стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма] ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 700 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.