О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 12.01.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №558 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Г. Коюндерлиев от [населено място], срещу решение от 05.11.2010г., постановено по в.гр.д. №1252/2010г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 04.05.2010г. по гр.д.№4145/2009г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявения от Н. Г. Коюндерлиев иск с правно основание чл.200 от КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационното жалба [фирма] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Н. Г. Коюндерлиев срещу [фирма] иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имущестени вреди в общ размер на 416 674лв., претърпени от трудовата му злополука на 25.05.2006г. на борда на м/к”П.”, плаващ под чужд флаг и в международни води.
Въззивният съд е приел иска за неоснователен, тъй като не е установено ответникът да е работодател на ищеца.
По поставения от касатора въпрос: „има ли съдът право на самостоятелна преценка да постанови или не неприсъствено решение, когато са изпълнени всички условия за постановяването му съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК” има задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна и в съответствие с която е постановено въззивното решение. Върховният касационен съд се е произнесъл с решение №705 от 17.01.2011г. по гр.д.№1388/2009г. по описа на ІVг.о., с което е приел по реда на чл.290 от ГПК, че постановяването на неприсъствено решение не е безусловно, дори при наличие на предпоставкитe по чл. 239 ГПК, тъй като решаващият състав следва да прецени дали искът е вероятно основателен, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства, съответно вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства; тази преценка на съда не подлежи на инстанционно обжалване – нито чрез частна жалба, нито с въззивна; ако намери искането за основателно, съдът постановява решение, което не се мотивира по същество и то е окончателно. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос по приложението на чл.161 от ГПК, тъй като нормата е ясна и точна и по приложението й има създадена задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна и в съответствие с която е постановено въззивното решение. С решение №12 от 01.02.2011г. по гр.д.№590/2010г. на ВКС, ІІІг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че за да приложи последиците на чл.161 от ГПК и да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, при спор между страните относно наличието на документа, трябва да има данни по делото, че документът действително съществува. По делото не е имало данни, че действително съществува договор за беърбоут чартър, поради което поставеният материалноправен въпрос: „произтича ли от договор за беърбоут чартър задължение за беърбоут чартьора за обезщетяване на претърпени вреди от трудова злополука с член на екипажа”, не е от значение за конкретното дело, а и не е разрешен от въззивния съд.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 05.11.2010г., постановено по в.гр.д. №1252/2010г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: