О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 25.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.01. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 785/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „В„К” О. гр. К. в ликвидация с вх. №3164/10.07.2009 год. на Окръжен съд гр. К. срещу решение от 02.06.2009 год. по в.гр.д. №234/2009 год. на К. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 04.02.2009 год. по гр.д. №1452/2008 год. на К. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Е. М. Т. от с. Б., О. Кюстендил иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата 1 059.20 лв., представляваваща обезщетение за причинените вреди на дружеството в резултат на неправомерно присъединяване към водоснабдителната система чрез сваляне на водомерен възел и скъсване на пластмасова пломба от водопроводно отклонение, изразяващо се в стойността на количеството потребена вода за времето от 28.08.2006 год. до 28.08.2007 год., когато е констатирано нарушението. Кюстендилският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че не са налице предпоставките за уважаване иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, а именно противоправно деяние, извършено от ответницата/в случая незаконно присъединяване към водоснабдителната мрежа/, настъпване на вредоносния резултат за ищцовото дружество /представляваща финансова загуба от изразходвана, но неплатена вода/ и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Касаторът „В„К” О. гр. К. в ликвидация твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.45, ал.2 ЗЗД, защото презумцията за вината на ответницата не е оборена, а тя безспорно ползва имота. Извършеното демонтиране на водомера и разкъсването на пломбите представлява нарушаване на установения ред за ползване на В и К системата, а отговорността на ответницата следва от качеството й на ползвател на имота. Подържа и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.12 ГПК, поради необсъждане на доводите и възраженията на страните, както и на представените по делото доказателства.
Като основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.28о,ал.1 ГПК сочи произнасянето на въззивния съд по съществения правен въпрос за приетата от него липса на предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата по чл.45 ЗЗД в противоречие с П. №17 от 18. ХІ.1963 год. на Пленума на ВС. на РБ и П. №4 от 30. Х.1975 год. на Пленума на ВС. на РБ, в които, според касатора, ВС. бил приел, че когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани и общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45, р.п.49 ЗЗД. Подържа и неизпълнение на задълженията на въззивния съд, очертани в ТР 1-2001. ОСГК за обсъждане доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства. В подкрепа на доводите си представя и Решение №1905 от 01.02.2002 год. по гр.д. №1596/2001 год. на ВКС. , ІV ,Г. О. Решение №1488 от 08.11.1999 год. по гр.д. №814/1999 год., на ВКС. , V Г. О. Решение №8 от 11.04.2007 год. по т.д. №791/2006 год. на ВКС. , ІІ Т. О.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е формулирал точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК общото основание за достъп до касационно обжалване, а именно разрешаване на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Приетата липса на предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата на основание чл.45, ал.1 ЗЗД е резултат от възприемане на конкретната фактическа обстановка, поради което не представлява основание за селектиране на касационната жалба. Касационният съд е съд по правото, а не по фактите. Доколкото от обстоятелствената част на изложението, слято с касационната жалба, може да се изведе материалноправният въпрос за отговорността с правно основание чл.45, р.п.49 ЗЗД на ползвателя при допуснати нарушения на предписани и общоприети правила, той също не е решен в противоречие с посочените П. №17 от 18. ХІ.1963 год. на Пленума на ВС. на РБ и П. №4 от 30. Х.1975 год. на Пленума на ВС. на РБ. С. възпроизведената в касационната жалба т.3 от ППл 4-75 на Върховният съд в допълнение на т.2 на ППл17-63 се разграничава отговорността по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД от тази по чл.50 ЗЗД. Съгласно нея когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани и други общоприети правила, отговорността е по чл.50 ЗЗД, а когато при ползването й е допуснато такова нарушение, отговорността е по чл.45 ЗЗД, р.п. 49 ЗЗД. В случая посочените постановления на Пленума на ВС. не намират приложение, защото такива хипотези не са разгледани от К. окръжен съд. Визираната в посочената им част отговорност на ползвателя произтича от допуснати от него нарушения на предписани или други общоприети правила, а в настоящия казус предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен не поради липса на качество на ползвател на ответницата Т, а поради недоказано авторство на деянието. При това отношенията между получателите на услугите В и К и операторите и собствениците на водоснабдителните и канализационните системи са договорно определени/чл.8, ал.1, т.1, ал.2, ал.4 Наредба №4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ДВ бр.88/2004 год./, което изключва приложението на института за непозволено увреждане.
Не е налице и второто основание за достъп до касация, а именно соченото неизпълнение на задълженията на въззивния съд, очертани в ТР 1-2001-ОСГК за обсъждане доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства. Позоваването на тези процесуални нарушения представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване са изчерпателно изброени в чл.280, ал.1 ГПК и сред тях липсват тези за неправилност на обжалваното решение. Те биха били предмет на обсъждане във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, която ,обаче може да се развие само при наличие на основанията за селектиране на касационната жалба. Посочената съдебна практика също подкрепя развитите от касатора доводи за неправилност, поради което са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.06.2009 год. по в.гр.д. №234/2009 год. на К. окръжен съд,.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: